КРАСИВА СЪМ ОЩЕ

                             КРАСИВА СЪМ ОЩЕ 

Касива съм още ,
така казват всички ,
огледалото гледа приветливо
с моите очи .
Мои години , дошли от безкрая ,
отиващи си ред по редом
от мен ,
поспрете за малко ,
оставете ме на  гребена ,
между младостта и старостта !
Хубава възраст , горещият ,
плодният август ,
жари  кръвта ми ,
дъхът ми гори !
Мои години ,
поспрете за малко ,
вечен август ,
при мен остани !

НАЙ - ТРУДНОТО ИЗКУСТВО

         НАЙ -  ТРУДНОТО ИЗКУСТВО     

Най – трудното изкуство
е да запазиш любовта
от ежедневието , глупостта ,
от навика , от сивотата ,
от мръсотията , от клеветата ,
от клюката , неверието , пошлостта .
Да се научиш да я пазиш 
чиста , като утринна роса ,
жарка като юлско слънце ,
дълга като вечността .
Имаш много време да се учиш 
един цял живот.

КАКВО Е СВЯТО НА ЗЕМЯТА

              
           КАКВО Е СВЯТО НА ЗЕМЯТА  
Какво е щастие ?-всеки се пита.
Човекът е бил така сътворен,
да търси щастие където,
то е плод забранен.
От  Ева е почнало туй лошо начало.
Била щастлива в райският кът.
Бил Адам ласкав до нея,
но мамел я ..забраненият плод.
Те всичко си имали ,живеели райски,
в своето райско гнездо.
Плодът забранен откъснала  Ева
и ги изгонил БОГ  от райският кът.
Загубили  и   вечният си живот.
А нашето  щастието ,тук на земята.
Кой е разрешеният плод ?
Ами то си е ясно  трудът!
Трудът  остави БОГ,
на своите земни  чеда,
духът , който държи жива материята,
и любовта - да се плодят .
Изводът е ясен 
- изборът не е голям .
Да работим , духът  ни да е бодър ,
да любим за да  сме щастливи ,
такива  , каквито сме сега .

ВЯТЪРЪТ ЯРОСТНО БРУЛИ

             ВЯТЪРЪТ ЯРОСТНО БРУЛИ

Вятърът яростно брули ,
жълтите листа на есента .
И той е като мен ,
самотен и несретен ,
каква по тъжна гледка от това ?
Отиде си от мене любовта .
Затворих моята черупка .
Оплаквам самотата с дни .
Не пущам вече никой тука ,
оставаме с мъката сами .
Ще ближа раните до пролетта ,
но там , сред цъфналите люляци ,
ме чакат радост, слънце , топлина.
Не съм аз просто оптимист ,
казано е още от предтечи ,
тъжното с хубавото за ръка върви ,
във вечността са неразделни .

СЛЪНЦЕТО

              СЛЪНЦЕТО 

Обичам слънцето 
и изгревите чудни ,
с аромат на 
свежест и роса .
Аз чакам будна , 
радвам се и зная ,
че прозорците 
на моята стая ,
цял живот  
ще срещат слънцето
и аз ще бъда зад тях .
Обичам изгревите 
и в мрачни дни ,
слънцето е там ,  
зад облаците и мъглата 
и през зимата , когато , 
се превръща 
в парченце сребро
за да ни връща 
радостта и добрината .
Слънцето ми носи , 
вяра  и надежда ,
сигурно в минал живот ,
негова жрица съм била .
Всеки ден благодаря ,
на БОГ , че очите ми ,
виждат светлината му .

КРАСОТА И ХАРМОНИЯ

         КРАСОТА   И ХАРМОНИЯ 

На запад велик художник,
рисува по небесните висини,
ето, със сиво черно,
пурпурът замени.

Вечерна мантия нарисува ,
с блещукащи  по нея звезди,
и бързо я наметна,
върху земните плещи.

Звездите ми пращат поздрав,
с милионите си очи ,
и  аз , участник в картината ,
отвръщам им в същият миг.

В прашинката ми от време,
наречена на земята живот,
имам материя дух и енергия
и съм частица от тоз небосвод.

Дадена ми е свободна воля ,
да ги използвам така ,
че с нищо да не руша
хармонията на вечността!

ПРАШИНКА ЛИТНАЛА

                          ПРАШИНКА ЛИТНАЛА   

Прашинка литнала 
в простора безкраен,
над дивни ливади , 
над мирни поля,
това ще остане 
от мене накрая,
от мойте очи 
коса и снага.
Толкова горещо 
обичам живота,
красотата, пролетта, 
любовта, младостта,
че дори атом 
от мен да остане
- аз ще живея !
А може би в ангел 
ще се превърне,
светлата ми душа?
Ще преча на злото , 
ще пъдя тъгата,
ще пазя мира 
доброто и любовта!

ТИХ ЕСЕНЕН СЛЕДОБЕД

                  ТИХ   ЕСЕНЕН СЛЕДОБЕД  

Тих следобед  
небе избеляло 
жега  ,няма ветрец .
Септември шепне ,
грижовен и ведър 
- Още мъничко лято ,
приберете зрелият плод ,
Починете , но се стегнете ,
да не ви изненада студът !
Есента настъпва , 
с нея   мъглите ,
а след   тях крачи снегът !

АКО ИМАХ КРИЛЕ

АКО   ИМАХ   КРИЛЕ   

Ако имах криле ,
волна птица да бях
гълъб бял,блеснал
в свода небесен,
ще летя над  земята,
от изток на запад
и от север на юг.
Ше поведа  гълъбите,
милиарди гълъби 
ще има до мен
Ще  кацаме , 
на всички рамена
жълти и червени,
бели и черни ,
и ще гукаме
да ни чуе света
-Мир ,а не война !

ЗОВ ЗА БЪЛГАРИЯ

 ЗОВ ЗА БЪЛГАРИЯ 

Красота и доверие ,
човечност , любов ,
чувате ли хора моят зов !

Може да е трудно 
даже да боли  
времето е в нас 
и не сме сами !

Това да ни води 
нагоре , напред 
да я има България 
сега и на век !

ПЕСЕНТА НА БАЛКАНА 1986 ТАКА ЗАПОЧНА ПАДЕНИЕТО

  ПЕСЕНТА НА БАЛКАНА   1986 

               ТАКА ЗАПОЧНА   ПАДЕНИЕТО


Преди повече от сто лета ,
някъде далече по влашката земя ,
Ботев чу песента на  Балкана ,
как зове народа на бунт , на борба ,
и тръгна с дружина след песента .

Днес ние културни , модерни ,
сврели глави в апартаменти панелни ,
като щрауса глупав в пустинята ,
тънем в разкош , мокети , тапети ,
клюкарстваме , пием скъпи кафета .

Разговаряме пусто за любовна тъга ,
как да изпъкнем , да грабнем властта ,
за лакомия и пиянство се хванахме здраво ,
крясъкът на диското неистов стана ,
заглуши песента на  Балкана !

Шуми  Балкана със своите  буки , 
не е доволен от нашта забрава .
чува той , пак дрънкат  окови ,
ние сами си ги надянахме здраво ,
туй са глупостта , алчността и разкоша !

В НЯКОИ РЕДКИ УТРИНИ

           В НЯКОИ  РЕДКИ  УТРИНИ  

Когато рядко сутрин ,
успявам да чуя ,
песента на славея ,
в клоните на цъфналата вишна ,
си  мисля за тези ,
които отдавна са си отишли 
от този свят .
Имали са време и тишина ,
да слушат на славеят гласа ,
да си спомнят за минали
и да мечтаят за бъдещи
красиви  неща .
Славеевата песен
е зов за живот ,
за красота и поезия ,
за музика и светлина .
Литнала сутрин в тишината ,
тя е вечният вик на младостта .
С този грохот на магистралата ,
в забързаният шумен ден ,
не чуваме песента на славея ,
забравяме за същността си ,
всеки да е горд ,че е човек !

ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

     
           ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ  

Слушам сутрин песента на славея,
литнала високо в синьото небе.
Тя посреща сутрин слънцето
и радва всичко, около мен.
Аз обичам песента на славея,
трелите, извивките, омайните ѝ звуци.
Птичко  моя, твойта дивна песен,
можеш ли изпя ако си в плен?
Птичко, невиждана някъде в клоните,
как извиваш ясният си глас?
Ако нужна е на тебе само - тази песен,
как успяваш да омаеш с нея и света?
Бедна и несъвършена е речта човешка,
за да опише твоят глас,
благодаря ти ,че сутрин тръгвам 
на работа, с магията на твоят глас,
дава ми сила, красота, вдъхновение.
Благодаря ти птичко,
че живеем заедно ,
на този свят. 

НА ИЗТОК ПОЖАР ИЗГАРЯ

    
       НА ИЗТОК ПОЖАР ИЗГАРЯ  

На изток пожар изгаря
Черният саван на нощта
Не е пожар, луната изгрява
Като огромна  сребърна  пара.

НА ЗАПАД ВЕЛИК ХУДОЖНИК

            НА ЗАПАД ВЕЛИК ХУДОЖНИК  


На запад велик художник,
рисува по небесните висини,
ето, със сиво черно,
пурпурът замени.

Вечерна мантия нарисува ,
с блещукащи звезди,
после майсторски я наметна,
върху земните плещи.

Звездите ми пращат поздрав,
с милионите си очи ,
и аз участник в картината ,
на поздрава отговарям в миг.

В прашинката ми от време,
наречена на земята живот,
имам дух , материя   и енергия,
да съм частица от тоз небосвод.

Дадена ми е свободна воля ,
да ги използвам така ,
че с нищо да не руша,
хармонията на вечността.

МАЙЧИЦЕ ЗЕМЯ

   
            МАЙЧИЦЕ ЗЕМЯ 

Майчице земя ,
родителко  една
на всички времена ,
на планини , 
поля и морета , 
земя на хората , 
на стадата ,
на рибата , на житата !
Не ще те съхраним ,
тъй както бе !
Ний твоите деца ,
с нашите дела ,
унищожаваме гръдта ,
която ни храни .
Не , не те ценим !
В твоите води ,
в небесните ширини ,
в океанските дълбини ,
къде ли не  отровим .
Раждат се недъгави деца ,
навъдиха се тумори
и всичко това ,
защото няма  разум .
Дали ти майко ,
някога ще ни простиш
за изсушените реки ,
за твоите плешиви планини ,
за рухналите долове ,
за отровените ти жита ,
а може би ,
хранилнице една ,
ще ни накажеш ,
страшно за това !

МИР

             МИР    
Денят си отиде уморен ,
Спусна се нощ  тъмночела ,
Още един ден отлетя  ,
Като отбрулен лист на есента .
Легнала мълком в леглото ,
чакам да дойде сънят .
имам една мисъл ,
която пъди съня .
Как да намеря приятели ,
по цялата земя ,
които да носят 
в сърцето си
моята мечта
„ Вечен мир на земята ,
забравена дума война .“

НОЩЕН ПЕИЗАЖ

                    НОЩЕН ПЕИЗАЖ 

На изток пожар запали,
черният саван на нощта .
Не е пожар луната е ,
огромна сребърна пара .
Ред по редом до нея ,
Вечерницата блести ,
кравици ненагледни са двете
на фона на милиони звезди .

МОЙ СЕПТЕМВРИ

                           МОЙ СЕПТЕМВРИ 
Мой септември,
Натежал от плод, от живот,
от грижи и красота,
отдих от жарта на лятото,
предчувствие 
далечно за зимата
преход ,въздишка,
нежност , топлота ,
жажда за продължение,
на младостта!
Мой септември,
остани единствен, 
непреходен,
в моята душа.

В САМОТНИ ВЕЧЕРИ

         В САМОТНИ ВЕЧЕРИ  

В самотни вечери ,
след тихи залези ,
когато пурпурът
остава чак до мрак ,
обичам да седна
уморена на прага
и да гледам 
как изгряват ,
звезда  след  звезда .
Обичам да чувствам ,
как си отива
на бавни талази
умората от деня ,
как луната 
изгрява на изток
а до нея вечерницата ,
каква красота !
Въздухът постепенно ,
утаява пушилката
замирисва на билки
и окосена трева .
И разбирам 
какво богатство е , 
че живея на село ,
а не в града .