ИСКАМ ДА СЪМ ГЪЛЪБ БЯЛ текст за песен

                ИСКАМ ДА СЪМ ГЪЛЪБ  БЯЛ  

Искам, да съм гълъб бял ,
литнал от гнездото в лятна буря .
между гнева на светкавиците ,
гърмът и дъждът .
Припев
Между гърмът дъждът и светкавиците .

Да се чувствам горда ,
силна и не победена .
Бих прелетя цялото небе ,
 да кацна на твоето рамо .
Припев
Ще кацна на твоето рамо .

Ще разбереш ,че бързам към теб ,
предизвиквайки цялата природа ,
дали ме обичаш не знам ,
ти ще ми кажеш !
Припев
Чакам ти да ми кажеш !

НА ИЗТОК ПОЖАР ИЗГАРЯ

    
       НА ИЗТОК ПОЖАР ИЗГАРЯ  

На изток пожар изгаря
Черният саван на нощта
Не е пожар, луната изгрява
Като огромна  сребърна  пара.

НА ЗАПАД ВЕЛИК ХУДОЖНИК

            НА ЗАПАД ВЕЛИК ХУДОЖНИК  


На запад велик художник,
рисува по небесните висини,
ето, със сиво черно,
пурпурът замени.

Вечерна мантия нарисува ,
с блещукащи звезди,
после майсторски я наметна,
върху земните плещи.

Звездите ми пращат поздрав,
с милионите си очи ,
и аз участник в картината ,
на поздрава отговарям в миг.

В прашинката ми от време,
наречена на земята живот,
имам дух , материя   и енергия,
да съм частица от тоз небосвод.

Дадена ми е свободна воля ,
да ги използвам така ,
че с нищо да не руша,
хармонията на вечността.

МАЙЧИЦЕ ЗЕМЯ

   
            МАЙЧИЦЕ ЗЕМЯ 

Майчице земя ,
родителко  една
на всички времена ,
на планини , 
поля и морета , 
земя на хората , 
на стадата ,
на рибата , на житата !
Не ще те съхраним ,
тъй както бе !
Ний твоите деца ,
с нашите дела ,
унищожаваме гръдта ,
която ни храни .
Не , не те ценим !
В твоите води ,
в небесните ширини ,
в океанските дълбини ,
къде ли не  отровим .
Раждат се недъгави деца ,
навъдиха се тумори
и всичко това ,
защото няма  разум .
Дали ти майко ,
някога ще ни простиш
за изсушените реки ,
за твоите плешиви планини ,
за рухналите долове ,
за отровените ти жита ,
а може би ,
хранилнице една ,
ще ни накажеш ,
страшно за това !

ВИЖДАЛ ЛИ СИ ГЪЛЪБ БЯЛ

 ВИЖДАЛ ЛИ СИ ГЪЛЪБ БЯЛ 

Виждал ли си гълъб бял
литнал в лятна буря?
Свети, като разтопено сребро,
когато  сече ниските облаци.
Светкавици раздират небето,
следва тътенът на гърма ,
силен порив на вятъра ,
носи миризмата на дъжд.
Гълъбът продължава,
прекрасният полет.
между облаците,срещу дъжда.
Обичах да гледам това.
Наричах го танцът на бурята.
С възхищение следях 
белите гълъби , 
които мереха  сили,
със стихията и небесата.
Танцът завършваше 
когато,плющеше дъждът.
След  лятната буря се питах,
оживяха ли гълъбите,
победили страха?