ТЕГНЕ УМОРАТА

           ТЕГНЕ УМОРАТА 

Тегне умората  трупана целият ден .
Вечер в тишината си мисля 
как мина деня - 
направих ли нещо добро ,
поех ли протегната ръка ?
Ще успея ли да благодаря 
на всевишния , че ми е дарил живот
и очи  да се радвам на слънцето !
Искам да живея така ,
че духът ми да носи мъдрост , 
искреност , доброта !
За материята  е ясно ,
ще обогати земята - 
такъв е кръговрата на света !

УМОРИХ СЕ ДА ИГРАЯ НА КРИЕНИЦА

       УМОРИХ СЕ  ДА ИГРАЯ НА КРИЕНИЦА   

Уморих се , много се уморих !
Умориха се очите ми ,
да те гледат хладно,
когато им се иска ,
да те милват с часове .
Уморих ръцете си ,
да ги държа 
здраво сплетени ,
вместо нежно 
да галя косите ти .
Уморих устните си ,
да говорят делово ,
вместо да ти шепнат ,
за любов и красота .
Уморих снагата си ,
да стои чинно пред теб ,
а не притисната в теб ,
да впръсква жар в кръвта ти .
Уморих се да крача до теб ,
безлична , срамежлива ,
безволева .
Уморих се да чакам ,
да ме призовеш .
Уморих се , да , уморих се !

УМОРА

            УМОРА

Когато умората 
тегне в клепачите
и те непослушно ,
падат сами .
Когато главата ,
сякаш отсечена
от моите рамене 
пада сама ,
Когато ръцете ми , 
изтръпнали от работа ,
не стоят на рамената ,
а падат сами
Когато краката ми , 
надути , треперещи ,
от напрегнатият ден , 
падат сами 
и идва сънят да ги 
успокои и възроди ,
не ме карай да чакам. 
Ела в постелята и ти !
И утре е ден
Ще успеем да свършим 
всички неща .
Ела , защото моето тяло ,
не ми се подчинява ,
ела и ми помогни !
Дай ми от твоята сила ,
защото с теб сме едно тяло ,
забрави ли ?

ТЕГНЕ УМОРАТА

         ТЕГНЕ УМОРАТА      

Тегне умората ,
трупана целият ден .
Вечер в тишината 
си мисля това ,
Как мина деня , 
направих ли нещо добро ,
Поех ли протегната ръка ?
Ще успея ли да 
сторя толкова добро ,
че да благодаря 
на всевишния ,
че ми е дарил живот
и очи , 
да се радвам на слънцето!
Искам да живея така,
че духът ми да носи мъдрост , 
искреност , доброта,
защото материята 
ще обогати земята.
Нищо ново в 
кръговрата на света!

ИГРАЯ НА КРИЕНИЦА

   ИГРАЯ НА КРИЕНИЦА   


Уморих се , много се уморих !
Умориха се очите ми ,
да те гледат хладно,
когато им се иска ,
да те милват с часове .
Уморих ръцете си ,
да ги държа 
здраво сплетени ,
вместо нежно 
да галя косите ти .
Уморих устните си ,
да говорят делово ,
вместо да ти шепнат ,
за любов и красота .
Уморих снагата си ,
да стои чинно пред теб ,
а не притисната в теб ,
да впръсква жар в кръвта ти .
Уморих се да крача до теб ,
безлична , срамежлива ,
безволева .
Уморих се да чакам ,
да ме призовеш .
Уморих се , да , уморих се !