ОТЧАЯНИЕ

               ОТЧАЯНИЕ

Да можех за един космичен звезден миг ,
да върна времето назад , 
до онзи час ,
в който животът ми пое 
по този коловоз .
Ако върна още миг , 
ще съм поела другата посока .
Щях да имам друг живот 
и други мечти
и трънен венец на главата ми , 
нямаше да  тежи !

ТЪРСЯ НОВИ ОТКРИТИЯ

                       ТЪРСЯ НОВИ ОТКРИТИЯ

Търся нови открития,
катеря остри върхове,
до далечните  хоризонти,
духът ми ще ме заведе!
Няма покой сърцето ми,
непознатото ме зове,
как се движат другите 
си е техен проблем.
В моят коридор темпото,
определям го аз!
Имам едно желание –
да остане така.
Ако някой поиска ,
да му подам ръка,
веднага му помагам ,
да стигне мойта бързина!

УСТАНОВИХМЕ

                      УСТАНОВИХМЕ 

Установихме  най - накрая
с теории и думи безчет,
че истинската лична 
собственост е   тази,
която пълни нашите души.
Енергия  , а не материя е тя !
Идва с нас  във вечността ,
когато напуснем  плътта .

фи

В ГОРСКАТА ХРАЛУПА

      В ГОРСКАТА ХРАЛУПА

В горската хралупа 
трошачка трака  , чука .
- Кой ли може там 
да я сложи сам ?
- Я да видя що е ?
- Остро ушенце ,
познато носленце ,
кафява главичка .
- Дядо  - катеричка !
                             

КРАЙ ВИРА СЕ ЧУВА

      КРАЙ ВИРА СЕ ЧУВА

Край вира се чува 
страшна тропултия .
Рошава  Мецана
къпе свойто  мече ,
че от утре заран 
ученик е вече .

ЩЪРКЕЛ ШАРЕН Я КАЖИ

                ЩЪРКЕЛ ШАРЕН  Я  КАЖИ

Щъркел шарен я кажи 
но не ме лъжи  ?

Мойто братче как така 
в твоят клюн държа ?

Беше ли повито , 
или бе развито

и от где разбра , 
че искам брат ,
а не сестра ?

ИСКАМ ОБИЧКИ

              ИСКАМ  ОБИЧКИ

Ушенце братленце ,
знаеш ли какво ?

Искам обички , 
от злато и сребро .

Ушенце братленце ,
знам ,че ще боли .

Нека да продупчим 
и двете уши !

Зная ти ще кажеш , 
че ще ти тежат .

Но пък съм красива ,
виж ги как блестят !

МАМО МАМО Я КАЖИ

          МАМО МАМО Я КАЖИ

Мамо , мамо я  кажи ,
но съвсем не мe лъжи ?

Как се появих в дома ,
шъркелът ли долетя ?

Или от родилен дом 
ме докара с камион ?

Щото каза ти сама , 
че сме нямали кола .

ПРАШИНКА ЛИТНАЛА

                     ПРАШИНКА ЛИТНАЛА                  

Прашинка литнала
 в простора безкраен,
над дивни ливади, 
над мирни поля,
Това ще остане 
след мене накрая,
от моите очи, 
коса и снага.
Толкова горещо 
обичам живота,
красотата ,любовта , 
младостта ,пролетта!
Атом от мен да остане ,
аз ще живея 
А може би в ангел
 ще се превърне,
светлата ми душа – 
С невидими крила
 ще бдя над красотата , 
над доброто 
и над любовта !

УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

             УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата свята ,
търсят незнайни висоти .
Нови и нови миражи ,
мамят очите , духа .
Родени сме със свободна воля
и си избираме съдба .
Дали е най-доброто решение ,
разбираме след това .
После с въздишка прошепваме -
СЪДБА !

АЗ СЪМ СВОБОДЕН ЧОБЕК

              АЗ СЪМ СВОБОДЕН ЧОБЕК


Аз съм свободен човек . 
Приемам нещата каквито са -
без фалш и без грим .
Аз съм свободен човек ,
не падам на колене .
Нямам приятели ,
които да лаская .
Аз съм свободен човек .
Да помогна на протегната ръка ,
за мен е дълг и чест .
Освободена съм от злобата ,
от завистта и простотията .
Аз съм свободен човек .
Живея по волята и мисълта си
и от труда на  моите ръце .
Аз съм свободен човек
и населявам тази част на света ,
която брани мира .

ПРИКАЗКА СТАРА

            ПРИКАЗКА СТАРА    

Приказка стара ,
за любов и вяра,
за щастие и обич шептя.
Гората ме слуша ,
полето разбира.
Ти не ме чуваш  защо?
В тялото лудо  
кръвта препуска,
пръскат в очите искри.
Всички ги виждат ,
и ме харесват,
ти не ме забелязваш дори!
Какво ли още, 
трябва да сторя ,
жена съм като 
всички жени -
ти да ме видиш , 
мен да харесаш,
тебе да любя  ,кажи ?

ИЗПОВЕД

           ИЗПОВЕД    

Любовната мъка далече остана
Стремежът ми към любов отлетя.
Остана ми дарът от ГОСПОДА
който е с мен и сега.
Какво да се прави,
така било писано,
на грешното ми чело.
Останаха стиховете недописани
и новите ,които редя.
Остана стремежът ми към висините.
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда-
да върша добро.
Остана ми още тялото,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него,
за да остави перото ми да твори.

ПОЕЗИЯ

        ПОЕЗИЯ   

Стихове мои ,ято от птици,
кацнали тихо пред мен.
имам ли сили да ви изпратя 
и друг да ви прочете.
Сложих ли ви силни крила 
да литнете,през народи , 
през векове,
да не чувствате умора
и силата ви да расте.
Или - не видели простора,
съдбата при мен ще ви прикове.

УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

               УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ  

Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви.
Тялото смъртно,душата свята,
търсят незнайни далнини.
Нови и нови миражи,
мамят очите ,  духа.
Родени сме със свободна воля
и си избираме съдба.
Дали е най-доброто решение,
разбираме след това,
а после с въздишка прошепваме-
СЪДБА!

РЯДКО , ТОЛКОВА РЯДКО

                     РЯДКО  , ТОЛКОВА РЯДКО

Рядко, толкова рядко 
оставаме с тебе сами.
Гледаме се мълком в очите
Или говорейки с трепет,
своите устни следим.
От погледа паднал 
върху моето тяло,
прозира мъжки повик, 
желание, страст,
а изведнъж, когато замлъкнем ,
зная, крещят чувствата в нас!
Понякога огнено,
като магнит ме привлича ,
стройната ти снага.
Понякога  ти ме причакваш,
зная и при теб е така.
Странна и знойна
 е любовта на август ,
на нашето късно лято.
По- рано да беше дошла,
можеше и плод да роди.

НОЩЕН ПЕИЗАЖ

                       НОЩЕН ПЕИЗАЖ           

На изток пожар запали,
черният саван на нощта!
Не е пожар луната е ,
огромна сребърна пара.
Ред по редом до нея ,
вечерницата блести ,
кравици ненагледни са двете ,
на фона на милиони звезди.

МИСЛИ

МИСЛИ

Когато помисля ,
че вече съм стара 
и в косите ми,
сребърни нишки блестят  ,
разбирам старата мъдрост ,
че младостта е красота !
Как неусетно   бързо и лесно
с всяка грижа и всяка утеха ,
с всички хубави и  лоши неща 
иде при нас старостта !
Нищо по логично от това!

ПО ИЗСТИНАЛАТА ПЕПЕЛ

      ПО ИЗСТИНАЛАТА ПЕПЕЛ          

По изстиналата пепел,
чужди следи личат.
Моята жар е под нея,
следите ме гнетят.
Ако жарта разровя
и пламне отново страстта ,
може и да се върне ,
при нас любовта!
С тези чужди следи ,
душата ми нарани.
По добре да оставя,
жарта да прегори.
Не искам да трови обидата,
бъдещите ми дни.

ОБИКНАХ ТЕ ПРЕЗ АВГУСТ

              ОБИКНАХ ТЕ ПРЕЗ АВГУСТ  

Обикнах те през август ,
носих те с години ,
живях с тебе в светлина ,
загубих те в студена зима ,
не те намерих и през пролетта .
Обичам те и безпределно ,
сърцето ми за теб тупти .
Любов това е нечовешка ,
човешки са броените ни дни .
А може би е по - човешки ,
 този вариант…
Любовта е глупостта човешка ,
Обърни се  плюй и забрави !