Показват се публикациите с етикет изповед. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет изповед. Показване на всички публикации

петък, 20 октомври 2017 г.

ИЗПОВЕД



           ИЗПОВЕД    

Любовната мъка далече остана
Стремежът ми към любов отлетя.
Остана ми дарът от ГОСПОДА
който е с мен и сега.
Какво да се прави,
така било писано,
на грешното ми чело.
Останаха стиховете недописани
и новите ,които редя.
Остана стремежът ми към висините.
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда-
да върша добро.
Остана ми още тялото,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него,
за да остави перото ми да твори.

неделя, 15 октомври 2017 г.

ЛИЧНО

              ЛИЧНО      

Аз живея така, 
сякаш стъпвам по жар.
Мами ме високото.
Плаши ме бездната.
Искам от себе си,
сичко да раздам,
на хората около мен.
Не чакам утеха ,
нито награда.
Искам злото да намалее,
а доброто да се засели,
във всяко човешко сърце.

                    

МОЯТА ИЗПОВЕД МОЯТА МОЛИТВА



              МОЯТА ИЗПОВЕД МОЯТА МОЛИТВА

Когато беше сама,
стъпкана в калта,
от заговор гаден
ръководен от него,
ти беше слаба
и пишеше стих.
Забрави това!
Ти остана жена ,
достойна и млада.
Слабостта ти издаваха,
само твоите стихове,
но ти ги скри.
Даже и онзи,
със синият поглед ,
не те преклони.
Даже и онзи ,
със стръка пелин ,
беше далече
сух и невредим.
И онзи дето те изгори -
ти лиза калта пред нозете му ,
но само в стих.
Ти си жена,
само жена!
Ти дойде на света
да правиш добро!
Ти не излъга, не открадна,
не уби!
Пред мъката по рожби,
не се преклони.
Животът ти надяна-
трънен венец
с твойта дъщеря.
С мъка и достойно го носиш!
След толкова години на труд
и борба с неволите,
показа сърце и доброта!
Които малко хора 
притежават  тази чарта?
Научи се как да се бориш
и как да отстояваш правдата.
Научи се как да цениш и 
трошичките обич и щастие,
които животът скъпернически 
ти дава.
Научи се да правиш добро,
без да чакаш отплата.
Отгледа син, даден ти от бога и
от Майката Божия.
Какво ти остава сега?
Не  страдай по химери!
Не търси любовта,
където я няма!
Намери  я там, до теб!
Такава, каквато животът
ти я предлага!
Съдбата най -  добре знае,
кой, какво заслужава!
Приемай всеки дар за душата 
с открито сърце.
Размислих и 
се излекувах,
за да продължа напред 
Горда от това, което съм,
Че не крада, не лъжа,
не обиждам никого,
помагам ха всеки.
Аз съм жена ,и правя
малки неща ,
но изпълнени с 
любов и доброта.
Радвам се, че се усмихвам на света.
Радвам се че виждам 
слънцето и светлината.
Че мога да се грижа за себе си
и за децата , че имам съпруг.
Казват, че гордостта
 идва от дявола.
Тогава думата гордост,
където съм я употребила е
е неточната дума.
Тогава на мястото на думата гордост,
слагам думата радост,
което ми се струва по- вярно,
защото по –точно изразява
моята същност. 
Радвам се, 
Майка и съпруга,
че съм жена,
Сега ми предстои друга,
материална борба,
за жилище на дъщери ми.
Дано да у
спея.
Още нещо искам да свърша 
на този свят, 
но чисто човешки
с радост , желание и 
много труд, и обич ,
с грижа за бъдещето
и с много красота 
в сърцето си.
Моята изповед!
Моята молитва!
Моето желание
да славя Бога,
с добрина ,
покорност ,
труд и любов.

АМИН 

петък, 25 август 2017 г.

ИЗПОВЕД


          ИЗПОВЕД

Любовната мъка далече остана .
Стремежът ми към любов отлетя .
Остана ми дарът от ГОСПОДА ,
който е с мен и сега .
Какво да се прави ,
така било писано ,
на грешното ми чело .
Останаха стиховете недописани
и новите , които редя .
Остана стремежът ми към висините .
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда -
да върша добро .
Остана ми още тялото ,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него ,
за да остави перото ми да твори .

четвъртък, 24 август 2017 г.

СЕМЕЙНА ИЗПОВЕД

                      
     СЕМЕЙНА    ИЗПОВЕД

На запад пурпурът преля във сивочерно ,
вечерна мантия земята покри ,
звезди блещукат безумно далече ,
пращат ни поздрав , но ти замълчи !

Някъде на исток , пламна небето ,
пожар ли нейде гори ?
Луната изгрява червена , огромна ,
за нас изгрява , но ти замълчи !

Щурче засвири вечната песен ,
тъжовна , нежна , единствена .
За нас засвири щурчето унесено ,
слушай го, не говори , замълчи !

Да влезем в къщи , на масата чакат ни ,
вечерята сложена и нашто дете , 
усмихни се мили, само както ти можеш ,
но пак замълчи , не ми говори !

Постеля разстлах ти , хладна и бяла ,
орисах я с жажда за ласки , любов ,
не не мълчи, говори , говори ми ,
че все така свята , ще е нашта любов !