ТЪЖНА ПЕСЕН

            ТЪЖНА ПЕСЕН 

Тъжна песен 
вятърът свири
в още зелените листа.
Клони навежда 
навсякъде влиза.
Изтрива спомена за 
лятото и пролетта.
Всичко покрива 
със сива пепел
този вятър 
суров и жесток.
Той не знае ,
че нежната пролет 
и жаркото лято 
имат своя стратегия ,
свой метод.
След златната есен 
и мразовитата белота,
отново да се 
възкресят и обновят.
Да можехме 
и ние хората,
така да се скрием , 
да се притаим.
Всяка есен 
да умираме.
Нови сокове 
да събираме.
Всяка пролет да 
се възкръсваме,
върнали си младостта 
и мъдростта .
Пазейки спомените си ,
по - жизнени да крачим 
към вечността .

ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ

                 ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ 

Тъжна песен вятърът ,
в още зелените листа.
Изтрива спомена за лятото 
и пролетта.
Дърветата  хитреците,
имат своят закон.
Соковете от листата,
прибират в 
корените и стеблата.
Напролет в 
цвят да разцъфтят
и плод да дадат.
Листата, ненужни 
и пожълтели,
ще изтанцуват 
последният си танц,
с вятъра на есента,
а после в тор 
ще се превърнат,
за да помагат 
на  новите листа.
Природата е мъдра!

ТИХ ЕСЕНЕН СЛЕДОБЕД

               ТИХ   ЕСЕНЕН СЛЕДОБЕД  

Тих следобед  ,
небе избеляло 
жега - няма ветрец.
Септември шепне 
грижовен и ведър :
Още мъничко лято.
Приберете зрелият 
плод !
Есента води
мразът и мъглите ,
след тях крачат
ледът и снегът .
Почивайте - 
но се стегнете ,
да не ви изненада 
студът!

КЪСНА ЕСЕН

             КЪСНА  ЕСЕН 

Навън е мрачно и сиво,
както е редно за есента.
На големи тъжни вълни
вятърът носи листа.
Небето навъсено дебне ,
с оловните си висини.
Току виж заваляло,
а после седмици ще вали.
Хората , намусени   и сърдити,
лошото време корят.
Дъждът е нужен на посевите,
как ,не го разберат?
Въпросът е ясен -
смъртните виждат нещата
само пред своя си нос.
Защо ли да мислят,
те са деца на природата,
а тя като майка ,
се грижи за   тях.

КОГАТО ЕСЕНТА ДОГАРЯ

          КОГАТО  ЕСЕНТА ДОГАРЯ      

Когато есента догаря
и капят жълтите листа,
дъждовете кални се заселват ,
в опустелите поля.
Когато гарвани остават,
единствени над пътя да кръжат,
тогава ти ела при мене ,
и дай ми твойта топлина!
Прогони далеч мигът ,
след който чувствам ,
че ми остава ,
последна капчица живот.

ЕСЕН

   ЕСЕН   

Тих следобед , небе избеляло ,
слънцето уморено пече .
Лек ветрец повява в  листата ,
с шепота им септември зове .

Починете от лятото ,
приберете зрелият плод ,
всеки ден е жълтица ,
след мене идва студът .

КОГАТО ЕСЕНТА ДОГАРЯ

                        КОГАТО  ЕСЕНТА ДОГАРЯ 

Когато есента догаря
и капят жълтите листа ,
дъждовете кални се заселват
в опустелите поля.
Когато гарвани останат ,
единствени над пътя да кръжат ,
тогава ти ела при мене 
и дай ми твойта топлина !
Прогони далеч от мен мигът 
след който чувствам ,
че ми остава
едничка капчица живот.

ЕСЕН

ЕСЕН

Тих следобед ,небе избеляло,
слънцето уморено пече.
Лек ветрец повява в  листата,
с шепота им септември зове.

Починете от лятото,
приберете зрелият плод ,
всеки ден е жълтица ,
зимата е време за сън.

КОГАТО ЕСЕНТА ДОГАРЯ

                     КОГАТО  ЕСЕНТА ДОГАРЯ 

Когато есента догаря
и капят жълтите листа,
дъждовете кални се заселват ,
в опустелите поля.
Когато гарвани остават,
единствени над пътя да кръжат,
тогава ти ела при мене ,
и дай ми твойта топлина!
Прогони далеч мигът ,
след който чувствам ,
че ми остава ,
последна капчица живот.

КЪСНА ЕСЕН

               КЪСНА  ЕСЕН

Навън е мрачно и сиво,
както е редно за есента.
На големи тъжни вълни
вятърът носи листа.
Небето навъсено дебне ,
с оловните си висини.
Току виж заваляло,
а после седмици ще вали.
Хората , намусени   и сърдити,
лошото време корят.
Дъждът е нужен на посевите,
как ,не го разберат?
Въпросът е ясен -
смъртните виждат нещата
само пред своя си нос.
Защо ли да мислят,
те са деца на природата,
а тя като майка ,
се грижи за   тях.

ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ

 ТЪЖНА ПЕСЕН   ВЯТЪРЪТ СВИРИ  

Тъжна песен вятърът свири ,
в още зелените листа ,
клони навежда , навсякъде влиза ,
изтрива спомена за лятото и пролетта .
Всичко покрива със сива пепел ,
този вятър суров и жесток .
Той не знае ,че нежната пролет 
и жаркото лято имат своя стратегия ,
свой метод .
След златната есен и мразовитата белота ,
отново да се възкресят и обновят .
Да можехме и ние хората
така да се скрием , да се притаим .
Всяка есен да умираме .
нови сокове да събираме .
Всяка пролет да възкръсваме ,
възвърнали си младостта и мъдростта
и пазейки спомените си ,
по жизнени да стъпваме във вечността !