Показват се публикациите с етикет тъга. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тъга. Показване на всички публикации

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

КОГАТО ЕСЕНТА ДОГАРЯ

          КОГАТО  ЕСЕНТА ДОГАРЯ      

Когато есента догаря
и капят жълтите листа,
дъждовете кални се заселват ,
в опустелите поля.
Когато гарвани остават,
единствени над пътя да кръжат,
тогава ти ела при мене ,
и дай ми твойта топлина!
Прогони далеч мигът ,
след който чувствам ,
че ми остава ,
последна капчица живот.


петък, 25 август 2017 г.

НА МАЙКА МИ

              НА  МАЙКА  МИ

Майчице свята ,
сенчице моя !
Крило надвесено , 
над мойто чело .
Колко ли нощи 
майчице  помниш ,
 трескави , с оцетени 
кърпи до мойто легло .
За тебе морни ,
за мене потънали ,
в мъглата на 
детските дни .
Пролетни залези , 
нощите лунни ,
трепетни ,с ухание 
на люляков цвят .
Моята младост ,
цъвтежът ми майчице ,
за тебе бяха пълни 
с тъга , да не сбърка
твоята свидна 
щерка добра .
Ето отлитна
 твоятя птичка .
Свих аз свое гнездо .
Ти задъхана , 
бързаш след работа .
По скоро да си у дома .
Във люлката за тебе 
плаче, мойта дъщеря .

четвъртък, 24 август 2017 г.

ВЯТЪРЪТ ЯРОСТНО БРУЛИ


             ВЯТЪРЪТ ЯРОСТНО БРУЛИ

Вятърът яростно брули ,
жълтите листа на есента .
И той е като мен ,
самотен и несретен ,
каква по тъжна гледка от това ?
Отиде си от мене любовта .
Затворих моята черупка .
Оплаквам самотата с дни .
Не пущам вече никой тука ,
оставаме с мъката сами .
Ще ближа раните до пролетта ,
но там , сред цъфналите люляци ,
ме чакат радост, слънце , топлина.
Не съм аз просто оптимист ,
казано е още от предтечи ,
тъжното с хубавото за ръка върви ,
във вечността са неразделни .

четвъртък, 27 юли 2017 г.

ОКОЛО МЕН Е ТЪГА

ОКОЛО МЕН Е ТЪГА

Около мен е тъга , плаче душата ми .
Плевели оплитат краката ми ,
пречат ми да вървя .
Боря се с двуличие и злоба.
Безброй интриги , не ми дават покой .
Обградена съм от тъмна енергия .
Лепкаво блато е около мен .
Зная как се случи това .
Скочих много високо
и отидох много напред .
Тези дето вървяха с мен ,
не желаеха моето темпо .
Сега , когато съм пред тях ,
не могат да ми го простят .
Колко сили ми трябват ,
да се задържа на върха ,
борейки се с низостта ?