Показват се публикациите с етикет време. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет време. Показване на всички публикации

вторник, 26 май 2020 г.

Философия Вемето

Времето е особена материя . Приема се за даденост . Така е . Има хора , наречени пророци , които виждат  бъдещето . Такива са описани в  библията. Аз съм философ и няма да цитирам  точно с цифри цитатите както е прието . Който се интересува , ще го намери  . Раждането на дете от девица е пророкувано 500 години  преди това . Имаме пророци и в нашето време . В  България се сбъдват пророчества направени от  баба Ванга , дядо Влайчо и  Слава  Севрюкова . Времето е програмирано . Времето е нишката , която  свързва всички същества и цялата  материя жива и нежива в този и онзи свят .
Под понятието този и онзи свят имам в предвид
 - светът на живите-тук и сега
- светът на мъртвите - отново тук и сега
Разликата между хората  , които виждат времето в бъдеще и останалите хора е в начина ,  на възприемане на  реалността .Дали е природен дар , генетична даденост , особености в  строежа на  мозъка ? Мисля , че науката  няма  отговор .
Имам доказателства , че времето на всеки човешки индивид  на планетата Земя е програмирано с фиксирано начало и край . Програмиран е и всеки основен етап от живота и всички срещи , родства , съжителства , деца , родители и т. н.
Моите постове са като телеграми . Няма да влизам в подробности . Търся единна теория за съществуването на човеците и тяхната роля във  Вселената тук и сега .
Чела съм , вие също може да го намерите с  Гугъла или друга търсачка , че в Индия има древно племе , което  притежава така наречените  Книги или книга на мъртвите , където могата да намерят какво е записано за  живота на всеки един от  нас плюс преражданията .
Единици са , които могат да четат това знание и се предава  от поколение на поколение устно .
Ако действително сме програмирани , даже и преражданията и историческото време , когато ще се случи ,има ли смисъл нашата вечна борба за знания , и материални облаги ?



четвъртък, 31 август 2017 г.

ГОДИНИТЕ ИЗМИНАХА


    ГОДИНИТЕ ИЗМИНАХА


Годините изминаха.
Стоя пред теб безмълвна,
гледам устните ти,
търся следите на целувките,
които ни оставяха без дъх.

Реката не тече нагоре,
времето не се връща назад ,
само сърцето помни,
първата любов

вторник, 29 август 2017 г.

НАЙ - ТРУДНОТО ИЗКУСТВО

             НАЙ  - ТРУДНОТО  ИЗКУСТВО    

Най –  трудното изкуство ,
Е да запазиш любовта ,
от ежедневието , глупостта ,
от навика , от сивотата ,
от мръсотията ,от клеветата ,
от клюката , неверието , пошлостта .
Да се научиш да я пазиш 
чиста , като утринна роса ,
жарка , като юлско слънце ,
дълга като вечността .
Имаш много време да се учиш ,
един живот !

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ


                     НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ


Една любов , извън времето ,
една любов обитаваща 
пространството ,
нарекла го  „ нашият рай “
Една невъзможна любов .
Тогава , в безвремието ... 
в пространството ,
едно цвете поиска 
разрешение да разцъфти .
Беше дошло времето му ,
и не можеше да чака .
Разрешиха му ,
то беше само едно цвете ,
не пречеше на никого -
на земята ,на времето , 
на пространството .
Цъфна  с невиждана красота ,
с прекрасни цветове 
и райски аромат ,
събрало в себе си  
светлината  
на звездите и 
лъчите на слънцето .
От него звучеше  мелодия 
дивна , прекрасна .
Повтаряха се 
само няколко думи
„ Аз цъфтя  за да 
покажа на вселената ,
колко прекрасни 
са душите ви “


понеделник, 28 август 2017 г.

ВРЕМЕТО И ЛЮБОВТА


                      ВРЕМЕТО    И    ЛЮБОВТА  


Сънувах  сън .
Разказвах на раят , на небето и 
вселената , че съм щастлива .
Изправи се в съня ми срещу 
мене мощна сила .
Не виждах очертания .
Не знаех чий е гласът . 
Ехтеше като гръмотевица в лятна буря ,
присветваха светкавици  далечни .  
Кръвта ми се смрази от страх .
Аз виждах в прекрасният си сън ,
че докато говорех  ,небето раят и 
вселената , ми се усмихваха .
Коя бе тази сила , която беше против мен ?
Аз съм времето , господарят !
Твоето време е вече  изтекло !
Сложи пред очите ми писъчен часовник ,
празен в горната част
Събудих се хълцаайки ,
истощена и тръпнеща .
Разказах съня си на  моят любим .
Той отговори
-Аз ще говоря с времето 
 -Слушай време , ти не си БОГ .
-Само той е велик !
-Той е над теб и над мен !
-Само той може да ни призове !
-Ти нямаш тяло , нито душа , нито сърце !
-Ти си само един глас  .
-Затова ни остави !
-Сърцата ни са от бога !
-Нека той да реши !
-Ти просто  си  върви !
Времето  изфуча 
-Да  по - велика от мен ,
е  само  любовта !

четвъртък, 24 август 2017 г.

В НЯКОИ РЕДКИ УТРИНИ


                В  НЯКОИ РЕДКИ УТРИНИ 

Когато чуя песента на славея
в клоните на цъфналата вишна,
си  мисля за тези,които 
ги няма вече на света.

Имали са времето и тишината,
да слушат на славеят гласа.
Да си спомнят  за минали
и да мечтаят за хубави неща

Славеевата песене е зов за живот,
за красота  , за музика и светлина.
Литнала сутрин в тишината,
тя е вечният вик на младостта.

В  грохота на магистралата,
в забързаният, шумен ден,
нужна ни е  песента на славея,
за да живеем в красотата.

неделя, 30 юли 2017 г.

СЛЕД ГОДИНИ


       СЛЕД  ГОДИНИ

След много години ,
потърсих утеха 
в младостта .
Глуха и далечна , 
тя остана там .
Не ме чу . 
Нямам сили ,
да прескоча времето .

БОРБА , В КОЯТО ПОБЕДИХ

      БОРБА , В КОЯТО ПОБЕДИХ  

Преглътнах гордостта , напрегнах волята ,
събрах на куп ината си и твърдостта , 
и те изхвърлих в пустошта .
Страдах дълго в празнотата .
Не можех да я понеса .
Използвах за лекарство времето .
То ми върна самочувствието на жена ,
искрите в погледа , 
усмивката , женствеността .
Забелязах любовта ,
която ме очакваше наблизо ,
току пред моята врата .
            

събота, 22 юли 2017 г.

НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ


                    НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ       

Когато търся погледа ти
и крия това от себе си .
Когато чакам нежна дума ,
и никога не я получавам .
Когато тръпна да ме докоснеш ,
а ти отскачаш като ужилен .
Как се нарича това ?
Лудост, която не се лекува ,
а трябва да се преболедува !
Давам на времето метлата ,
да  те измете от душата ми .

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

 ПРОКЛЯТИЕТО     НЕСПОДЕЛЕНА    ЛЮБОВ

ИДВА НЕЧАКАНО И НЕ БЪРЗА ДА СИ  ОТИДЕ .

НОСИ  МЪКА ,   ОТЧАЯНИЕ  , НЕСИГУРНОСТ   , ПУСТОТА .

ДА ОЦЕЛЕЕШ СЛЕД ОПУСТОШЕНИЕТО   Е  ПОДВИГ !

 ДАЛЕЧЕ  ОТ НАС  НЕСПОДЕЛЕНАТА  ЛЮБОВ !




           НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

Една любов , извън времето .
Една любов обитаваща 
пространството ,
нарекла го  „ нашият рай “
Една невъзможна любов .
Тогава , в безвремието ...
в пространството ,
едно цвете поиска 
разрешение да разцъфти .
Беше дошло времето му ,
и не можеше да чака .
Разрешиха му .
То беше само едно цвете .
Не пречеше на никого -
на земята , на времето , 
на пространството .
Цъфна  с невиждана красота ,
с прекрасни цветове 
и райски аромат .
Събрало в себе си  
светлината  на звездите 
и лъчите на слънцето .
От него звучеше  мелодия 
дивна , прекрасна .
Повтаряха се само 
няколко думи -
„ Аз цъфтя  за да 
покажа на Вселената ,
колко чисти 
са душите ви “
Да , понякога ,
само понякога ,
времето и Вселената
искат да сбъднат ,
невъзможната любов .