НА МАЙКА МИ

              НА  МАЙКА  МИ

Майчице свята ,
сенчице моя !
Крило надвесено , 
над мойто чело .
Колко ли нощи 
майчице  помниш ,
 трескави , с оцетени 
кърпи до мойто легло .
За тебе морни ,
за мене потънали ,
в мъглата на 
детските дни .
Пролетни залези , 
нощите лунни ,
трепетни ,с ухание 
на люляков цвят .
Моята младост ,
цъвтежът ми майчице ,
за тебе бяха пълни 
с тъга , да не сбърка
твоята свидна 
щерка добра .
Ето отлитна
 твоятя птичка .
Свих аз свое гнездо .
Ти задъхана , 
бързаш след работа .
По скоро да си у дома .
Във люлката за тебе 
плаче, мойта дъщеря .

МАЙЧИЦЕ ЗЕМЯ

   
            МАЙЧИЦЕ ЗЕМЯ 

Майчице земя ,
родителко  една
на всички времена ,
на планини , 
поля и морета , 
земя на хората , 
на стадата ,
на рибата , на житата !
Не ще те съхраним ,
тъй както бе !
Ний твоите деца ,
с нашите дела ,
унищожаваме гръдта ,
която ни храни .
Не , не те ценим !
В твоите води ,
в небесните ширини ,
в океанските дълбини ,
къде ли не  отровим .
Раждат се недъгави деца ,
навъдиха се тумори
и всичко това ,
защото няма  разум .
Дали ти майко ,
някога ще ни простиш
за изсушените реки ,
за твоите плешиви планини ,
за рухналите долове ,
за отровените ти жита ,
а може би ,
хранилнице една ,
ще ни накажеш ,
страшно за това !

МИР ЕТО ВИ СТИХ

           МИР    ЕТО ВИ СТИХ 

Ето ви стих ,
за светая светих ,
на всички времена .
МИР А НЕ  ВОЙНА !
Мирът е гълъб бял ,
в простора полетял .
Две детски ръце 
и майчино сърце ,
отгледало син ,
роден да работи , 
а не да убива ,
роден да съгражда  
а не да руши ,
а семето му свято ,
род да продължи !