ПРИЯТЕЛИ

    ПРИЯТЕЛИ

С тебе бяхме приятели ,
въпреки  разликата в годините .
Ти беше на фронта ,
между куршумите и смъртта .
A  после , когато 
пластовете се обръщаха ,
аз още не бях дошла на света .
Станахме приятели , като 
прескочихме събития и времена .
Не познавахме мързела ,
подлостта , пошлостта .
Свързваха ни труда , 
човечността и честта .
Попивах мъдростта 
струяща от теб .
Опрели рамена , 
помагахме на хората 
и  вървяхме напред .
Останахме приятели 
до края на земните ти дни .
Сега чувствам 
невидимите криле на ангела ,
в който се пресътвори .

КАКВО СИ МИСЛИТЕ ЗА МЕН

   КАКВО СИ МИСЛИТЕ ЗА МЕН

Какво си мислите за мен ?
Мислите , че съм нещастна ?
Преодолях го !
Не живея - някак си , 
не живея – ден подир ден ,
с моят живот сме наясно .
Аз не живея –  аз  пламтя !
В нещастието намерих пътека .
Пътеката превърнах в път .
Пътят насочих към  
стръмният връх ,
по него сега се катеря .
Научих , че и в нещастието
никнат криле ,
че духът не спира 
да се възвисява ,
че трябва да вървиш 
на горе сам ,
с ръка готова да помага . 
Да така е , аз не живея  , 
аз пламтя !

УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

             УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата свята ,
търсят нови висоти .
Нови и нови миражи ,
мамят очите , духа .
Родени сме със свободна воля
и си избираме съдба .
Дали е най-доброто решение ,
разбираме след това .
После с въздишка прошепваме -
СЪДБА !

РЪЦЕТЕ МИ КРИЛА НА ПТИЦА

                        РЪЦЕТЕ МИ  КРИЛА НА ПТИЦА 

Ръцете ми крила на птица,
пърхат около теб.
Малко да те пооправят ,
Много да ти дадат.
С ласкави топли пръсти ,
Сплитам около теб ,
Мрежа невидима знойна ,
Видима само за мен .
Мое само мое поле ,
Около теб да гори.
Жарта на моята обич ,
Не давам друга да прекоси .

СВАТБА

    СВАТБА  

На сватба е весело , всички са хубави ,
слънце е спряло в очите .
Малки момиченца с роклички бели ,
дяволито поглеждат и черпят кумците .
Малки момченца , заруменели ,
с нови дрехи облечени ,
тичат засмени , тъпчат кракат ,
на червисани   лелки с китни премени .
Сватба е , сватба е , всички са радостни ,
сбират се два рода големи .
Сватба е днеска , вдигат наздравици  ,
тежки сватове  с коси посребрени .
На тях им е лесно , туй е задачата ,
да пият , да канят сватбарите ,
А двете свати , зачервени , забързани ,
обикалят масите с дарите .
Ето и булката , толкова стройна ,
нежна и млада , уханна на цвете ,
тя е стопанката , тя е надеждата ,
бъдната сплав на родовет .
И младоженецът гордо пристъпя ,
до своята свидна избраница ,
за този празник те са виновните ,
гледат се нежно , държат си ръцете .
Кумът и кумата , личности важни ,
първи след  младоженците ,
играят ръченица по масите
и тогаз им дарят даровете .
Сватба е , вдигат се чашите  ,
пълни с вино пенливо .
- Хубаво стана , че и дъжд по захвана , 
берекет ще е  –  пийнали кимат двамина .
Кларнетът извива , тъпанът думка ,
тропа хорото игриво ,
старо и младо на него се хваща -
мирна , богата  година .
-Горчиво , горчиво  - от вред се  разнася ,
целуват се младите , всички се смеят ,
-Таз година булка , догодина люлк а-
всеки гледа в хор  да поеме .
Има и млади момчета , момичета ,
танцуват и пеят , подхвърлят закачки ,
-Хей вие младите , до другият месец ,
да тропнем и на вашият празник .
Върти се хорото , кръшно извива ,
скачат сватбари в полуда .
Младоженците , скритом поглеждат ,
как слънцето морно , на заник отива .
Те бързат , след него да идат ,
по скоро да останат двамина ,
в прегръдка , с любов и нежност свята ,
да чакат щъркела до догодина .

ТРУДНО И ЛЕСНО

                 ТРУДНО И ЛЕСНО     

Трудно се пишат стихове,
за прозаични неща,
лесно се възпява,
само любовта.
Трудно се пробива
гранитна скала.
лесно се люби,
красива глупава  жена.

СУРОВА КРАТУНА ВМЕСТО ГЛАВА

            СУРОВА КРАТУНА ВМЕСТО ГЛАВА


Сурова кратуна  имам
 вместо глава,    
раменете ми леко я носят.
Дрънкат вътре само 
няколко семена,
хем ми е празно ,
хем ми е леко,
Пътувам с  вятъра 
насам и на там,
зависи от къде ще задуха.
Чувствам се отлично 
и не ме е срам.
Отвън кратуната 
съм маскирал  отлично.
Нагаждам се лесно 
и не ме е срам,
не задавам излишни въпроси.
В обществото съм 
или шут или ням ,
зависи вятърът 
от къде ще задуха.
Имам още един вариант,
с който се движа по вятъра.
Умея да ставам приятел, 
най- първа ръка,
зависи вятърът от къде ще задуха.
Сложете си всички 
кратуни вместо глави!
Живейте си живота безгрижно!
Ще имате единствен  проблем,
да внимавате с  вятърът ,
от къде ще задуха.

ТЪЖНА ПЕСЕН

            ТЪЖНА ПЕСЕН 

Тъжна песен 
вятърът свири
в още зелените листа.
Клони навежда 
навсякъде влиза.
Изтрива спомена за 
лятото и пролетта.
Всичко покрива 
със сива пепел
този вятър 
суров и жесток.
Той не знае ,
че нежната пролет 
и жаркото лято 
имат своя стратегия ,
свой метод.
След златната есен 
и мразовитата белота,
отново да се 
възкресят и обновят.
Да можехме 
и ние хората,
така да се скрием , 
да се притаим.
Всяка есен 
да умираме.
Нови сокове 
да събираме.
Всяка пролет да 
се възкръсваме,
върнали си младостта 
и мъдростта .
Пазейки спомените си ,
по - жизнени да крачим 
към вечността .

ОБИЧАМ ЗЕМЯТА

                            ОБИЧАМ ЗЕМЯТА 

Обичам земята сива и 
напукана от жажда.
Обичам земята 
напоена от влага 
и превърната в кал.
Обичам земята обрасла 
с цветя, трева и гора.
От нея сме родени и в нея
се връщаме след смъртта.
Земята , родната ни майка 
и ние нейните чеда ,
сме единни, неделими.
Върху пръстта  която газим
има частици от Атила 
и Александър, 
от Ной и неговите синове
и от онези древните 
Ева и Адам ,
от които БОГ ни сътвори
Благодаря ти земьо моя,
от името на нашите деди,
от името на 
мойто поколение
и от бъдещите 
синове и дъщери.

МИР ЕТО ВИ СТИХ

                МИР    ЕТО ВИ СТИХ 

Ето ви стих ,
за светая светих ,
на всички времена .
МИР А НЕ  ВОЙНА !
Мирът е гълъб бял ,
в простора полетял .
Две детски ръце 
и майчино сърце ,
отгледало син ,
роден да работи , 
а не да убива ,
роден да съгражда  
а не да руши ,
а семето му свято ,
род да продължи !

ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ

                 ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ 

Тъжна песен вятърът ,
в още зелените листа.
Изтрива спомена за лятото 
и пролетта.
Дърветата  хитреците,
имат своят закон.
Соковете от листата,
прибират в 
корените и стеблата.
Напролет в 
цвят да разцъфтят
и плод да дадат.
Листата, ненужни 
и пожълтели,
ще изтанцуват 
последният си танц,
с вятъра на есента,
а после в тор 
ще се превърнат,
за да помагат 
на  новите листа.
Природата е мъдра!

ТИХ ЕСЕНЕН СЛЕДОБЕД

               ТИХ   ЕСЕНЕН СЛЕДОБЕД  

Тих следобед  ,
небе избеляло 
жега - няма ветрец.
Септември шепне 
грижовен и ведър :
Още мъничко лято.
Приберете зрелият 
плод !
Есента води
мразът и мъглите ,
след тях крачат
ледът и снегът .
Почивайте - 
но се стегнете ,
да не ви изненада 
студът!

КОСТЕНУРЧО УЧЕНИК

                   КОСТЕНУРЧО   УЧЕНИК

По горската пътечка ,
бавно и полечка ,
костенурчето  пълзи .
Камъчетата брои .
Всяка клечица  оглежда .
За урок по география ,
има горска топография .

ЩЪРКЕЛЧЕТО ПОВТАРЯ КЛАСА

ЩЪРКЕЛЧЕТО  ПОВТАРЯ   КЛАСА

Пред горското училище ,
Щъркелчо реве .
Жали се на всички ,
че повтаря класа .
Не знаел ,
че бебетата ,
зависят  от
годишните времена
През лятото бели -
европейчета .
През зимата черни -
африканчета .

УРОК ЗА СЛОНЧЕ

                       УРОК ЗА СЛОНЧЕ

-Дядо, защо слона 
има две опашки ,

едната  отпред ,
другата отзад ?
- Отпред не е опашка дете ,

това е слонското носле ,
казва се хобот .
-Какво е дядо хобот ?

С хобота той диша ,
свири като с тръба -
говорът му е това .

С него пие вода ,
къса трева
и се храни така .

Като се сгорещи ,
помпи вода

и си прави душ .
Държи се за мама ,
като го е страх .

-Дядо , какъв чуден нос !
Искам и аз такъв !

КУПЕТЕ МИ КАКВОТО ИСКАМ

        КУПЕТЕ МИ КАКВОТО ИСКАМ

Баба ми донесе ,
шарено кутренце .

Мама ми купи ,
ново палтенце .

Тате ми подари игра .
Дядо измайстори шейна .

Но аз не искам това .
-Купете ми брат или сестра !

ИСКАМ

               ИСКАМ

Искам да дам на хората ,
чест от моята чест ,
товар от любов ,
купища красота ,
вселена от желание ,
за работа и живот ,
много , много мечти
и как  да се сбъднат
пред техните очи !
Вярвате ми , нали ?



   

КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ

   КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ 

Крилете на птиците 
виждам на сън ,
размахани , горди , красиви .
Сънувам се често 
с криле , вместо ръце ,
как се рея в небето щастлива .
Към слънцето се насочвам , 
разпервам криле ,
него искам да стигна .
Сънувам как се 
изпълвам със светлина ,
как цялата засиявам .
После се връщам 
на родната майка земя
и с обич на 
хората я раздавам .

На яве съм 
обикновена жена ,
ръцете ми служат 
за работа ,
но светлината 
от сънищата 
нося в мен 
и наистина 
с обич на хората
 я раздавам !

МОЯТА СТАЯ

                   МОЯТА СТАЯ

В моята стая има 
малко неща ,
голи стени , 
като голата ми душа .
В прозорецът ѝ 
изгрява слънцето .
Чакам го и 
разговарям с него
през деня .
Вечер го изпращам ,
за да го срещна сутринта .
На сън летя към него
и си нося  светлина .
Денеми я раздавам
 и пламтя .
Населена е с мойте
мисли и мечти .
Моята стая , в която 
мина младостта ,
вече я няма ,
но аз живея  така
и я нося  в душата си 
с мен по света .

ТЕГНЕ УМОРАТА

           ТЕГНЕ УМОРАТА 

Тегне умората  трупана целият ден .
Вечер в тишината си мисля 
как мина деня - 
направих ли нещо добро ,
поех ли протегната ръка ?
Ще успея ли да благодаря 
на всевишния , че ми е дарил живот
и очи  да се радвам на слънцето !
Искам да живея така ,
че духът ми да носи мъдрост , 
искреност , доброта !
За материята  е ясно ,
ще обогати земята - 
такъв е кръговрата на света !