КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ

   КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ 

Крилете на птиците 
виждам на сън ,
размахани , горди , красиви .
Сънувам се често 
с криле , вместо ръце ,
как се рея в небето щастлива .
Към слънцето се насочвам , 
разпервам криле ,
него искам да стигна .
Сънувам как се 
изпълвам със светлина ,
как цялата засиявам .
После се връщам 
на родната майка земя
и с обич на 
хората я раздавам .

На яве съм 
обикновена жена ,
ръцете ми служат 
за работа ,
но светлината 
от сънищата 
нося в мен 
и наистина 
с обич на хората
 я раздавам !

МОЯТА СТАЯ

                   МОЯТА СТАЯ

В моята стая има 
малко неща ,
голи стени , 
като голата ми душа .
В прозорецът ѝ 
изгрява слънцето .
Чакам го и 
разговарям с него
през деня .
Вечер го изпращам ,
за да го срещна сутринта .
На сън летя към него
и си нося  светлина .
Денеми я раздавам
 и пламтя .
Населена е с мойте
мисли и мечти .
Моята стая , в която 
мина младостта ,
вече я няма ,
но аз живея  така
и я нося  в душата си 
с мен по света .

ТОВА ЛЮБОВ ЛИ Е

                       ТОВА ЛЮБОВ ЛИ Е  

Слънцето изгрява 
в твоите очи ,
когато ме видиш .
Нежна музика звучи , 
когато сме сами .
Това любов ли е , 
кажи ?


     

ИСКАМ ДА СЪМ ГЪЛЪБ БЯЛ

        ИСКАМ ДА СЪМ ГЪЛЪБ  БЯЛ  

Искам, да съм гълъб бял ,
литнал  в лятна буря ,
срещу светкавиците ,
гърма и дъжда .
Да се чувствам горда ,
силна и непобедима .
Ще те намеря
и ще кацна на твоето рамо .
Ще разбереш , че бързам към теб ,
предизвиквайки цялата природа .
Образът ти  е  в мен !
Ти си , когото  обичам !
Любовта  дава крила !
Ако и ти ме обичаш ,
ще литнем към слънцето ,
да благослови любовта ни !

СЛЪНЦЕТО

              СЛЪНЦЕТО 

Обичам слънцето 
и изгревите чудни ,
с аромат на 
свежест и роса .
Аз чакам будна , 
радвам се и зная ,
че прозорците 
на моята стая ,
цял живот  
ще срещат слънцето
и аз ще бъда зад тях .
Обичам изгревите 
и в мрачни дни ,
слънцето е там ,  
зад облаците и мъглата 
и през зимата , когато , 
се превръща 
в парченце сребро
за да ни връща 
радостта и добрината .
Слънцето ми носи , 
вяра  и надежда ,
сигурно в минал живот ,
негова жрица съм била .
Всеки ден благодаря ,
на БОГ , че очите ми ,
виждат светлината му .

СЕПТЕМВРИ

   МОЙ СЕПТЕМВРИ     

Мой септември,
натежал от плод,
с непреходна жажда
за родитба , за живот.
Мой септември,
още има цветове по теб,
отчайващо късни и редки.
Те срещат сутрин
слънцето с надежда,
в плод да се претворят.
Мой септември,
с укротено слънце ,
след жарта на лятото
с твоето безветрие и тишина,
в душата си повтарям теб.
Мой септември ,
до зимата ми, 
ми остава,
малко златно време.
Ще поема въздух като теб,
да продължа към старостта.
Мой септември,
остави ме завинаги 
в твоето измерение.

СЛЪНЦЕТО

        СЛЪНЦЕТО

Слънцето ми носи радост и надежда .
Разговарям мълком с него ,
за  различни неща .
Всеки ден  го моля ,
да изпълни мойта молба .
Със силата на своята енергия ,
да помага на хората по света ,
да се трудят ,  да вършат ,
само добри и полезни неща .
Моля го да помага , 
на хората в труда ,
а на военолюбците ,
да отсича дланта ,
готова да убива .
Моля го да помага ,
на лекарите да 
лекуват болните 
и те да оздравяват .
Моля слънцето 
да свети на цветята ,
да носят красота,
а на рибите във водата 
и на птиците в небесата
да носи живот.
Моля слънцето да грее вечно , 
защото  светлината му ,
на  земята значи живот .
Слънцето радва очите ми 
и е прекрасно ,
че виждам светлината му .

СЛЪНЦЕТО СЕ ИЗТЪРКОЛИ НЕУСЕТНО

          СЛЪНЦЕТО  СЕ  ИЗТЪРКОЛИ  НЕУСЕТНО    

Слънцето се изтърколи неусетно,
ален пламък остави следа.
На талази се спуща мрака,
а след него крачи нощта.
Настъпва часът когато ,
отговарям на моят въпрос
-Успях ли и днес да оставя
частица добро на   света
и с прашинка  поне
приближих ли
вечният мир и любов?

КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ ВИЖДАМ НА СЪН

  КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ ВИЖДАМ НА СЪН  

Крилете на птиците 
виждам на сън ,
размахани ,горди , красиви .
Сънувам се често 
с криле ,вместо ръце ,
как се рея в небето щастлива .
Към слънцето се насочвам , 
разпервам криле ,
него искам да стигна .
Сънувам как се 
изпълвам със светлина ,
как цялата засиявам .
После се връщам 
на родната майка земя
и с обич на 
хората я раздавам .

МОЯТА СТАЯ

                   МОЯТА СТАЯ

В моята стая има малко неща ,
голи стени , като голата ми душа .
В прозорецът ѝ изгрява слънцето .
Срещам го и разговарям с него
през деня .Вечер го изпращам ,
за да го чакам сутринта .
На сън летя към слънцето 
и си нося  светлина .
Денеми я раздавам и пламтя .
Населена е с мисли и мечти .
Моята стая , 
в която мина младостта
вече я няма ,
но аз живея  така
и я нося  в душата си 
с мен по света .