КОГАТО ПОМИСЛЯ

                   КОГАТО ПОМИСЛЯ  

Когато помисля ,
че вече съм стара 
и в косите ми ,
сребърни нишки 
блестят ,
разбирам старата 
мъдрост ,
че младостта 
е красота !
Как неусетно ,
бързо и лесно
иде при нас 
старостта ?
Всяка грижа 
и всяка утеха  ,
всички хубави
и  лоши неща ,
ни водят само 
и единствено
към края !
Нищо по 
логично от това !

СЛЕД ГОДИНИ

       СЛЕД  ГОДИНИ

След много години ,
потърсих утеха 
в младостта .
Глуха и далечна , 
тя остана там .
Не ме чу . 
Нямам сили ,
да прескоча времето .

ЧОВЕШКО

         ЧОВЕШКО

Не знаеш как да намериш ,
утеха и пътища верни.
Все нещо не ти достига ,
зоват те далечни хоризонти .
Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата жадна ,
търсят нови висоти .
Нови  миражи светлеят .
Кой е верният път ?
Този след който 
уморен и спокоен ,
в пръстта ще легнеш ,
за да изтлееш .