СЕПТЕМВРИ БЪРЗА ДА ДОЙДЕ

           СЕПТЕМВРИ БЪРЗА ДА ДОЙДЕ

Септември бърза да дойде,
ранен скреж посипа в косите ми,
под очите ми бръчки бразди.
снагата ми с килограми дари.
Какво ,че славей пее в душата ми,
а в сърцето ми май  цъфти,
ти  виждаш само септември в снагата ми,
не забелязваш в погледа искрите на май.
Е върви  по пътя си праведен,
явно срещата не е добра,
нищо не може да се направи.
Съдба!

КЪСНА ЕСЕН

             КЪСНА  ЕСЕН 

Навън е мрачно и сиво,
както е редно за есента.
На големи тъжни вълни
вятърът носи листа.
Небето навъсено дебне ,
с оловните си висини.
Току виж заваляло,
а после седмици ще вали.
Хората , намусени   и сърдити,
лошото време корят.
Дъждът е нужен на посевите,
как ,не го разберат?
Въпросът е ясен -
смъртните виждат нещата
само пред своя си нос.
Защо ли да мислят,
те са деца на природата,
а тя като майка ,
се грижи за   тях.

АЗ БЪЛГАРКАТА ПЕТА ЧАСТ

    ХАРЕСВА МИ  ТАЗИ  ПРОГРАМА

Харесва ми начинът,
по който е програмиран 
човешкият ум .
Постигаме  всичко, 
напира енергия,
когато искаме, 
да сме полезни ,
когато знаем ,
че някой ни чака ,
обича  ни и 
ще ни е верен 
до край.


           
  
         КАКВО ПРЕНЕСОХ В ЗРЕЛОСТТА 


Остана ми дарът от Господа
Какво да се прави - съдба !
Така било писано ,
на грешното ми чело .
Останаха стиховете недописани
и новите , които редя .
Остана стремежът ми към висините .
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда -
да върша добро .
Остана ми още тялото ,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него ,
за да може 
перото ми да твори !
    
     
        ТРЯБВА  ДА  МОГА    

Ще мога ли сама , 
дълъг път да вървя!
Да намеря моят връх,
на който да стъпя
Ще оставя у дома ,
излишните неща ,
да не ми тежат ,
по пътя ми нагоре .
Бремето на съмнението ,
тъгата и срамежливостта ,
суетата и  гордостта ,
условността , че съм  жена .
Майчинството , 
най - тежкото бреме ,
да не ми тежи.
Мисълта  ми да е светла ,
като  слънчевите дни ,
които очаквам .
Себе си да променя ,
да съм здрава и силна ,
около мен  да 
създам  красота
която  да ми помага ,
да стигна върха .



     ЩЕ МОГА ЛИ САМА    

Ще мога ли сама ,
дълъг път да вървя ,
да стигна върха ,
завещан на мен .
Ще го намеря
и ще го изкача ,
щом идва в съня ми
и  ме зове .
За далечният  път ,
се готвя цял живот .
Ще отхвърля от мен ,
това  , което ми тежи - 
тленно и нетленно !
Да остане душата ми 
чиста , лека , красива ,
светла , борбена
и пълна с вяра ,
че ще успея !


            СЪМНЕНИЯТА НА ЖЕНАТА

Дали ще мога да прекъсна ,
робските вериги на плътта ?
Да литна тъй високо , 
да скъсам въжета  които ,
ме връзват към дома -
брака, децата ,  прането ,
тенджерите  и малките 
дребни неща 
Или съм толкова силна ,
че и  с тях да се възвися !

ИЗПОВЕД  НА  ЕДНА  ДЕВИЦА  НА  ДЕВЕТНАДЕСЕТ  ГОДИНИ


Имам в живота си 
невероятна година
Светът блести 
с чудни багри,
Дърветата пеят 
заедно с птичките,
Дъждовните капки 
са сребърни.
Въздухът ухае 
на цъфнала липа.
Аз съм  безгрижна, 
млада и влюбена.
Момчето до мен 
е принцът,
от приказките ,
когото чаках.
Влюбен е в мен  ,
обича ме безкрайно,
до живот!
Това съм писала 
аз на 19 години.
Сигурно е било така.
Принцът отдавна 
си е отишъл.
Но до мен има друг ,
който и след 
четиридесет години е с мен.
Всичко останало 
е даже по красиво,
защото очите ми 
умеят да виждат 
КРАСОТАТА.

АЗ БЪЛГАРКАТА ПЪРВА ЧАСТ

                 АЗ    БЪЛГАРКАТА







                              СЛЪНЦЕТО 

Обичам слънцето 
и изгревите чудни ,
с аромат на 
свежест и роса .
Аз чакам будна , 
радвам се и зная ,
че прозорците 
на моята стая ,
цял живот  
ще срещат слънцето
и аз ще съм  зад тях .
Обичам изгревите 
и в мрачни дни ,
слънцето е там ,  
зад облаците и мъглата 
и през зимата , когато , 
се превръща 
в парченце сребро
за да ни връща 
радостта и добрината .
Слънцето ми носи , 
вяра  и сила ,
може би в минал живот ,
негова жрица съм била .
Всеки ден благодаря ,
на БОГ , че очите ми ,
виждат светлината му .




                         СЛЪНЦЕТО

Обичам слънцето и
разговарям  с него  ,
за  различни неща .
Всеки ден  го моля ,
да изпълни моята молба .
С енергията си ,
да помага на хората  ,
да се трудят 
и да вършат ,
само добри  дела .
Да помага на болните 
да оздравяват
а на лекарите 
да им е спорен труда .
Моля слънцето 
да свети на цветята ,
да ни носят красота ,
а заради  рибите във водата 
и за птиците в небесата
му благодаря .
Моля слънцето 
да грее вечно , 
защото  топлината му ,
на  Земята значи живот .
Прекрасно  е ,
че очите ми ,
виждат светлината !
           




            ОЧИТЕ  МИ

Очите с които се радвам ,
очите с които скърбя ,
очите които не мога 
с нищо да заменя !
Моите очи ,
за които се грижа ,
моите прозорци ,
през които
гледам света !



                   МОЯТА СТАЯ

В моята стая има 
малко неща ,
голи стени , 
като голата ми душа .
В прозорецът ѝ 
изгрява слънцето .
Чакам го и 
разговарям с него
през деня .
Вечер го изпращам ,
за да го срещна сутринта .
На сън летя към него
и си нося  светлина .
Денеми я раздавам
 и пламтя .
Населена е с мойте
мисли и мечти .
Моята стая , в която 
мина младостта ,
вече я няма ,
но аз живея  така
и я нося  в душата си 
с мен по света .






   КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ 

Крилете на птиците 
виждам на сън ,
размахани , горди , красиви .
Сънувам се често 
с криле , вместо ръце ,
как се рея в небето щастлива .
Към слънцето се насочвам , 
разпервам криле ,
него искам да стигна .
Сънувам как се 
изпълвам със светлина ,
как цялата засиявам .
После се връщам 
на родната майка земя
и с обич на 
хората я раздавам .

На яве съм 
обикновена жена ,
ръцете ми служат 
за работа ,
но светлината 
от сънищата 
нося в мен
и с обич на хората
 я раздавам !





        СВОБОДЕН ЧОБЕК


Аз съм свободен човек ! 
Приемам живота  ,
без фалш и без грим .
Гледам хората право в очите .

Аз съм свободен човек !
Не падам на колене .
Нямам приятели , които  лаская .

Аз съм свободен човек !
Да поема протегната ръка ,
за мен е дълг и чест .

Аз съм свободен човек !
Освободена съм от злобата ,
от завистта и простотията .

Аз съм свободен човек .
Живея по волята на мисълта си
и от труда на  моите ръце .

Аз съм свободен човек .
Населявам тази част на света ,
която брани мира .

ЕСЕН

   ЕСЕН   

Тих следобед , небе избеляло ,
слънцето уморено пече .
Лек ветрец повява в  листата ,
с шепота им септември зове .

Починете от лятото ,
приберете зрелият плод ,
всеки ден е жълтица ,
след мене идва студът .

МЪРТВИЛО ПОД СЛЪНЦЕТО

       МЪРТВИЛО ПОД СЛЪНЦЕТО

Мъртвило под слънцето,
пещ нажежена,
свисти само желязото,
коват от него меч
и започва и продължава -
сеч , сеч , сеч .

Няма надежда,това е съдбата,
на сегашното поколение.
Лее се кръв.
В леш се превръща,
цялото население.
Пълно безумие,
Защо , до кога война?
Вън от пределите на земята!
Вън , вън , вън ,
Нека се чува само
Звънът на сърпа ,на чука,
звънът на смеха,
на хлопатарите на стадата,
зън , зън , зън, 
звънът мирният труд,
звънът на мира на земята !

СЕПТЕМВРИ

   МОЙ СЕПТЕМВРИ     

Мой септември,
натежал от плод,
с непреходна жажда
за родитба , за живот.
Мой септември,
още има цветове по теб,
отчайващо късни и редки.
Те срещат сутрин
слънцето с надежда,
в плод да се претворят.
Мой септември,
с укротено слънце ,
след жарта на лятото
с твоето безветрие и тишина,
в душата си повтарям теб.
Мой септември ,
до зимата ми, 
ми остава,
малко златно време.
Ще поема въздух като теб,
да продължа към старостта.
Мой септември,
остави ме завинаги 
в твоето измерение.

ВИЖДАЛ ЛИ СИ ГЪЛЪБ БЯЛ

 ВИЖДАЛ ЛИ СИ ГЪЛЪБ БЯЛ 

Виждал ли си гълъб бял
литнал в лятна буря?
Свети, като разтопено сребро,
когато  сече ниските облаци.
Светкавици раздират небето,
следва тътенът на гърма ,
силен порив на вятъра ,
носи миризмата на дъжд.
Гълъбът продължава,
прекрасният полет.
между облаците,срещу дъжда.
Обичах да гледам това.
Наричах го танцът на бурята.
С възхищение следях 
белите гълъби , 
които мереха  сили,
със стихията и небесата.
Танцът завършваше 
когато,плющеше дъждът.
След  лятната буря се питах,
оживяха ли гълъбите,
победили страха?

НА ЗАПАД ПУРПУРЪТ ИЗЧЕЗНА

                НА ЗАПАД ПУРПУРЪТ ИЗЧЕЗНА 

На запад пурпурът изчезна .
Вечерна мантия земята покри ,
по нея трепкат очите ,
на милиони звезди .

На изток пожар се запали 
в черното нощно небе ,
не е пожар , луната е ,
показва пълното си лице .

Плахо щурче се обади 
захласнато в свойта свирня ,
после хиляди го последваха 
и полето заехтя .

Прибират се овцете от паша 
вдигайки облаци прах ,
звънът на хлопатарите се смесва
с  щурчовата  свирня .

Дивна приспивна мелодия 
се носи над полета , села ,
почива си низината  край  Дунава ,
под звездният саван на нощта .

Само луната остава 
будна през цялата нощ ,
оглежда се кокетно в  Дунава ,
превръща водата в сребро .

Лято е  време работно 
прибираме богат урожай ,
как да не те обичам ,
мой роден край ?

КРЪГОВРАТ

            КРЪГОВРАТ

Тъжна песен 
вятърът свири ,
в още зелените листа ,
клони навежда ,
навсякъде влиза ,
изтрива спомена 
за лятото и пролетта .
Всичко покрива 
със сива пепел ,
този вятър 
суров и жесток .
Той не знае ,
че нежната пролет 
и жаркото лято имат 
своя стратегия ,
свой метод .
След златната есен 
и мразовитата белота ,
отново да възкръснат 
и  се обновят .
Да можехме и 
ние хората ,
така да се скрием , 
да се притаим ,
всяка есен да умираме ,
нови сокове да събираме .
Всяка пролет 
да възкръсваме ,
възвърнали си младостта 
и мъдростта
и пазейки спомените си ,
по жизнени да стъпваме 
във вечността .

КОГАТО ЕСЕНТА ДОГАРЯ

                        КОГАТО  ЕСЕНТА ДОГАРЯ 

Когато есента догаря
и капят жълтите листа ,
дъждовете кални се заселват
в опустелите поля.
Когато гарвани останат ,
единствени над пътя да кръжат ,
тогава ти ела при мене 
и дай ми твойта топлина !
Прогони далеч от мен мигът 
след който чувствам ,
че ми остава
едничка капчица живот.

ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ

    ТЪЖНА ПЕСЕН ВЯТЪРЪТ СВИРИ 

Тъжна песен вятърът ,
в още зелените листа.
Изтрива спомена за лятото 
и пролетта.
Дърветата  хитреците,
имат своят закон.
Соковете от листата,
прибират в 
корените и стеблата.
Напролет в 
цвят да разцъфтят
и плод да дадат.
Листата, ненужни 
и пожълтели,
ще изтанцуват 
последният си танц,
с вятъра на есента,
а после в тор 
ще се превърнат,
за да помагат 
на  новите листа.
Природата е мъдра!

ЕСЕН

ЕСЕН

Тих следобед ,небе избеляло,
слънцето уморено пече.
Лек ветрец повява в  листата,
с шепота им септември зове.

Починете от лятото,
приберете зрелият плод ,
всеки ден е жълтица ,
зимата е време за сън.

КЪСНА ЕСЕН

                           КЪСНА   ЕСЕН  

Сивее земята наметнала,
кално палто.
Слънцето прозира в мъглата ,
като парченце сребро.
В душата ми е светло.
Бързам да се прибера.
Имам топъл дом,
съпруг и деца.

КОГАТО СЪРЦЕТО НЕ СРЕЩНЕ СЪРЦЕ

              КОГАТО СЪРЦЕТО НЕ СРЕЩНЕ СЪРЦЕ

Когато сърцето не 
срещне сърце , страда .
Мъдростта има готова рецепта .
Отвори широко очите си !
Огледай се около теб !
Зареди се с бодрост и вяра !
С грейнали очи , погледни света !
С доброта изпълни , сърцето си !
Тогава , изумен ще видиш ,
че идват  като теб други сърца .
Ще срещнеш  добро сърце ,
което ще те  обикне !
Тогава не се колебай ,отговори !
Не предизвиквай повече съдбата !

КРАСОТА И ФИЛОСОФИЯ

                           КРАСОТА И ФИЛОСОФИЯ

На запад велик художник
рисува небесните висини ,
ето със сиво черно ,
пурпурът замени.
Вечерна мантия нарисува
с блещукащи по нея звезди ,
после майсторски я наметна
върху земните плещи.
Звездите ми пращат поздрав ,
с милионите си очи
и аз  участник в картината,
отвръщам им в същият миг.
В прашинката ми от време,
наречена на земята живот,
ми са дадени дух и енергия,
да съм частица от тоз небосвод.
Имам и свободна воля,
която да ползвам така,
че с нищо да не нарушавам ,
хармонията на вечността

НАПРАЗНО СИ ЖИВЯЛ НА ТОЗИ СВЯТ

                  НАПРАЗНО СИ ЖИВЯЛ НА ТОЗИ СВЯТ


Напразно си живял на този свят ,
ако не си посял дръвче ,
ако не си отгледал дъщеря и син ,
ако не се е смяло внуче на твойте колене !

Напразно светило ти е 
заветно слънце ,ако не си градил !
Напразно пращала ти е
лъчи луната , ако не си любил !

Напразно си живял на този свят ,
ако не си усетил красотата .
ако душата ти не е била населена ,
от човечността и добротата !

Напразно си живял на този свят ,
ако си сеял злоба и раздори ,
ако след теб е избуявала вражда ,
ако подклаждал си война .

НИЕ ХОРАТА

          
    НИЕ  ХОРАТА    

Да можехме и ние хората ,
на пролет да се възродим ,
като земята , като природата,
отново и отново да кълним!
Оставяме всичко ,
сътворили ръцете ни , 
тук , на тази земя . 
На пръст се превръщаме , 
за да храним дървета ,
трева и цветя.
Само енергията на душата ни , 
се рее незнайно къде и до кога.
Mоже би и хората имат закони,
свързани с  пролетта?
Явно сме още низши –
не сме ги разгадали до сега
или БОГ ни е сътворил така,
да не множим лошотията 
по света !

 
       ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

Трябва да знаем ,
че ние хората,
сме  нищожна частица
от всемирният кръговрат .
Трябва здраво 
да стоим на мястото,
което ни е дадено.
Да не пречим 
на природата
и на вечността.
Всяка наша гордост , 
стремежът  да рушим ,
намесата  във 
всемирните закони,
ЗНАЧАТ   ПОТОП

ПРАШИНКА ЛИТНАЛА

                      ПРАШИНКА ЛИТНАЛА  

Прашинка литнала 
в простора безкраен ,
над дивни ливади , 
над мирни поля ,
това ще остане 
от мене накрая ,
от моите очи , 
коса и снага .

Толкова горещо 
обичам живота ,
красотата , пролетта , 
любовта , младостта ,
че съм сигурна , 
че тази прашинка ,
ще носи щастие 
на вечността .

А може би в ангел 
ще се превърне ,
светлата ми душа ?
Ще преча на злото , 
ще пъдя тъгата ,
ще пазя мира 
добрината и любовта !