НА ЗАПАД ВЕЛИК ХУДОЖНИК

            НА ЗАПАД ВЕЛИК ХУДОЖНИК  


На запад велик художник,
рисува по небесните висини,
ето, със сиво черно,
пурпурът замени.

Вечерна мантия нарисува ,
с блещукащи звезди,
после майсторски я наметна,
върху земните плещи.

Звездите ми пращат поздрав,
с милионите си очи ,
и аз участник в картината ,
на поздрава отговарям в миг.

В прашинката ми от време,
наречена на земята живот,
имам дух , материя   и енергия,
да съм частица от тоз небосвод.

Дадена ми е свободна воля ,
да ги използвам така ,
че с нищо да не руша,
хармонията на вечността.

В САМОТНИ ВЕЧЕРИ

         В САМОТНИ ВЕЧЕРИ  

В самотни вечери ,
след тихи залези ,
когато пурпурът
остава чак до мрак ,
обичам да седна
уморена на прага
и да гледам 
как изгряват ,
звезда  след  звезда .
Обичам да чувствам ,
как си отива
на бавни талази
умората от деня ,
как луната 
изгрява на изток
а до нея вечерницата ,
каква красота !
Въздухът постепенно ,
утаява пушилката
замирисва на билки
и окосена трева .
И разбирам 
какво богатство е , 
че живея на село ,
а не в града .

НА ЗАПАД ПУРПУРЪТ ИЗЧЕЗНА

                НА ЗАПАД ПУРПУРЪТ ИЗЧЕЗНА 

На запад пурпурът изчезна .
Вечерна мантия земята покри ,
по нея трепкат очите ,
на милиони звезди .

На изток пожар се запали 
в черното нощно небе ,
не е пожар , луната е ,
показва пълното си лице .

Плахо щурче се обади 
захласнато в свойта свирня ,
после хиляди го последваха 
и полето заехтя .

Прибират се овцете от паша 
вдигайки облаци прах ,
звънът на хлопатарите се смесва
с  щурчовата  свирня .

Дивна приспивна мелодия 
се носи над полета , села ,
почива си низината  край  Дунава ,
под звездният саван на нощта .

Само луната остава 
будна през цялата нощ ,
оглежда се кокетно в  Дунава ,
превръща водата в сребро .

Лято е  време работно 
прибираме богат урожай ,
как да не те обичам ,
мой роден край ?