ЗАКЛИНАНИЕ

                ЗАКЛИНАНИЕ

Вчера писах стих , в който те заклеймих .
Днеска уви , главата ми се върти ,
а в сърцето , да в сърцето  - пак си ти !
Кажи ми как , да намеря бряг ,
от морето любов , да изляза без грях ?
Или пък  ти , при мене се хвърли ! 

ВСЕКИ ИМА СВОИТЕ СЪМНЕНИЯ

                    ВСЕКИ ИМА СВОИТЕ СЪМНЕНИЯ

Какви терзания , 
каква мъка за това ,
че този стих брилянт , 
бе стъпкан в калта .
Извади го от там ,
дето с години лежи !
Покажи го на света !
Сега поне е лесно това .
Светът ще го оцени .
Ще ти поникнат криле .
Ще се понесеш към вечността ,
нали това е твоята мечта .
Ще виждаш света красив .
Забрави срама , 
не са те разбрали ,
защото не са били като теб .
Не са били на твоята висота .
Лазели са в калта , 
в която заровиха 
и твоите стихове .
Покажи ги на света !
Днес  е лесно това !

ОРГАНИЗИРАМ МИСЪЛТА СИ ТАКА

             ОРГАНИЗИРАМ МИСЪЛТА СИ ТАКА

Днес работя по-добре 
от вчера . 
Мисля го и се старая 
да го постигна .
Това е основата ,
върху която организирам 
всеки нов ден .
Родена съм със свободна воля .
Мислите и делата ми ,
ръководени от волята ,
трябва да водят само към едно-
 –добро за хората и 
обкръжаващият ги свят .
Мисълта ми е моето оръжие .
Тя ми дава възможност да живея ,
в мир със себе си и със света .

МИР ЕТО ВИ СТИХ

           МИР    ЕТО ВИ СТИХ 

Ето ви стих ,
за светая светих ,
на всички времена .
МИР А НЕ  ВОЙНА !
Мирът е гълъб бял ,
в простора полетял .
Две детски ръце 
и майчино сърце ,
отгледало син ,
роден да работи , 
а не да убива ,
роден да съгражда  
а не да руши ,
а семето му свято ,
род да продължи !

КРАСИВИЯТ СТИХ НЕ ИДВА ПРИ МЕН

         
            КРАСИВИЯТ СТИХ НЕ ИДВА ПРИ МЕН 


Красивият стих не идва при мен,
избягал е много далече.
Този свят е прекалено студен ,
прояден от злоба и сметки .
За нормални се приемат тези ,
стремящи се към богатство и власт .
За духовно богатите остават ,
награди с  медали и бедност .
Как светът да се движи напред ?
Тъмните сили го връщат в мрака.
Време е към слънцето да се устремим ,
Него да пуснем в сърцата .
Светлината нека ни води напред
Единствената, срещу мрака .

КОГАТО Е ПУСТО В ДУШАТА МИ

    КОГАТО Е ПУСТО В ДУШАТА МИ

Когато е пусто 
в душата ми ,
не пиша стихове .
Спомням си ,
че веднъж се живее .
Намирам сили , 
да запълня пустотата
и да продължа напред .
Не мога да тлея , 
родена съм да горя .
Потокът на живота , 
не търпи пустота !
Преди да  изтлее 
тялото ми в пръста ,
ще оствя пътека ,
да помага ,
на някой в беда .
Такъв е смисъла
на живота
на тази земя
- Да оставиш следа !