ПРАШИНКА ЛИТНАЛА

                     ПРАШИНКА ЛИТНАЛА                  

Прашинка литнала
 в простора безкраен,
над дивни ливади, 
над мирни поля,
Това ще остане 
след мене накрая,
от моите очи, 
коса и снага.
Толкова горещо 
обичам живота,
красотата ,любовта , 
младостта ,пролетта!
Атом от мен да остане ,
аз ще живея 
А може би в ангел
 ще се превърне,
светлата ми душа – 
С невидими крила
 ще бдя над красотата , 
над доброто 
и над любовта !

ПРАШИНКА ЛИТНАЛА текст за песен

        ПРАШИНКА ЛИТНАЛА


Прашинка литнала , 
в простора безкраен ,
над дивни ливади , 
над мирни поля ,
това ще остане , 
от мене в безкрая ,
от мойте очи , 
коса и снага .
Припев
Слънце , въздух и вода ,
и ти майко  земя ,
и целият небосвод ,
частица  съм от вас .

Толкова горещо 
обичам живота ,
красотата , любовта , 
младостта ,пролетта .
дори атом 
от мен да остане , 
аз ще живея .
Припев
Слънце ,въздух и вода ,
и ти майко земя
и целият небосвод ,
частица съм от вас .

А може би в ангел  
ще се превърне ,
светлата ми душа !
С невидими крила , 
летейки в простора ,
ще преча на злото , 
ще гоня тъгата ,
ще браня 
доброто и любовта .
Припев
Слънце въздух и вода
и ти майко земя
и целият небосвод ,
частица съм от вас .

ПРАШИНКА ЛИТНАЛА

                          ПРАШИНКА ЛИТНАЛА   

Прашинка литнала 
в простора безкраен,
над дивни ливади , 
над мирни поля,
това ще остане 
от мене накрая,
от мойте очи 
коса и снага.
Толкова горещо 
обичам живота,
красотата, пролетта, 
любовта, младостта,
че дори атом 
от мен да остане
- аз ще живея !
А може би в ангел 
ще се превърне,
светлата ми душа?
Ще преча на злото , 
ще пъдя тъгата,
ще пазя мира 
доброто и любовта!

ТАКАВА СЪМ

                         ТАКАВА  СЪМ   

Денят си отиде уморен.
Спусна се нощ тъмно чела.
Като отбрулен есенен лист,
отлетя един ден от живота ми.
Легнала мълком в леглото,
чакам да дойде сънят.
Питам се ,успях ли днеска,
да изпълня моята мечта-
поне с една прашинка,
да намалее злото в света!
Допринесох ли нещо,
за да се случи това?

МОЯТ ВЕЧЕН ВЪПРОС

                  ДЕНЯТ СИ ОТИВА УМОРЕН  

Денят си отива уморен .
Спуска се нощ тъмночела .
Още един лист откъснах ,
от календара на моят живот .
Легнала мълком в леглото ,
чакам да дойде сънят .
И ето отново задавам
моят личен въпрос
- Успях ли аз прашинката ,
да сторя голямо добро ?
- Изтрих ли детска сълзица?
- Посях ли ново дърво ?
- Намалих ли поне мъничко злото ,
властващо по света ?
- Ще ми стигне ли времето
да работя да пребъде мира ?

ПРАШИНКА ЛИТНАЛА

                      ПРАШИНКА ЛИТНАЛА  

Прашинка литнала 
в простора безкраен ,
над дивни ливади , 
над мирни поля ,
това ще остане 
от мене накрая ,
от моите очи , 
коса и снага .

Толкова горещо 
обичам живота ,
красотата , пролетта , 
любовта , младостта ,
че съм сигурна , 
че тази прашинка ,
ще носи щастие 
на вечността .

А може би в ангел 
ще се превърне ,
светлата ми душа ?
Ще преча на злото , 
ще пъдя тъгата ,
ще пазя мира 
добрината и любовта !