ОБИЧАМ ЗЕМЯТА

                            ОБИЧАМ ЗЕМЯТА 

Обичам земята сива и 
напукана от жажда.
Обичам земята 
напоена от влага 
и превърната в кал.
Обичам земята обрасла 
с цветя, трева и гора.
От нея сме родени и в нея
се връщаме след смъртта.
Земята , родната ни майка 
и ние нейните чеда ,
сме единни, неделими.
Върху пръстта  която газим
има частици от Атила 
и Александър, 
от Ной и неговите синове
и от онези древните 
Ева и Адам ,
от които БОГ ни сътвори
Благодаря ти земьо моя,
от името на нашите деди,
от името на 
мойто поколение
и от бъдещите 
синове и дъщери.

КОГАТО ЕСЕНТА ДОГАРЯ

                     КОГАТО  ЕСЕНТА ДОГАРЯ 

Когато есента догаря
и капят жълтите листа,
дъждовете кални се заселват ,
в опустелите поля.
Когато гарвани остават,
единствени над пътя да кръжат,
тогава ти ела при мене ,
и дай ми твойта топлина!
Прогони далеч мигът ,
след който чувствам ,
че ми остава ,
последна капчица живот.