ЛОГИКА

           ЛОГИКА
                         
Когато търся погледа ти
и крия това от себе си.
Когато чакам нежна дума 
и никога не я получавам
Когато тръпна да ме докоснеш ,
а ти отскачаш като ужилен.
Как се нарича това ?
Отговарям си сама-
лудост която не се лекува .
Тя се преболедува .
Като отбрулен есенен лист отлита ,
а метлата на времето я измита .

ЛУДОСТ НЯКАКВА

                  ЛУДОСТ НЯКАКВА

Възможно ли е ,
в края на двадесети век ,
да си винаги в главата ми ?
На работа съм с теб ,
чертая , ти ми 
водиш ръката .
Смятам с теб , 
ти ме поправяш ,
когато греша .
В къщи готвя ,
ти си с мен .
Пера  и чистя ,
разговарям с теб .
Чета ли книга ,
заедно я четем .
Говорим за това ,
което пише там .
Лягам си , главата ми 
пълна с мисли за теб .
В съня си не те виждам ,
но те чувствам до мен .
Събуждам се с теб ,
гримирам се с теб .
Тръгвам на работа 
и се връщам с теб .
Лудост някаква .
Близо до теб ,
всичко изчезва .
Заравям го  дълбоко ,
за да не изплава
само от дълбините ,
нечакано и незвано .
Защо ?

ЛУДОСТ НЯКАКВА

                 ЛУДОСТ НЯКАКВА


Възможно ли е ,
в края на двадесети век ,
да си неотлъчно в главата ми ?
На работа съм с теб .
Чертая ,ти ми водиш ръката .
Смятам с теб , ти ме поправяш -
когато греша .
В къщи готвя , ти си с мен .
Пера  и чистя , разговарям с теб .
Чета ли книга , заедно я четем .
Говорим за това , което пише там .
Лягам си , главата ми 
пълна с мисли за теб .
В съня си не те виждам ,
Но те чувствам до мен .
Събуждам се с теб,
гримирам се с теб .
Тръгвам на работа 
и се връщам с теб .
Лудост някаква !
Близо до теб ,всичко изчезва .
Заравям го толкова дълбоко ,
че нищо не мога да намеря сама ,
докато някой ден не изплава 
само от дълбините ,
нечакано и незвано  .
Защо ?

ИЗВОД ОТ НАСТОЯЩЕТО

         ИЗВОД ОТ НАСТОЯЩЕТО

Товар от любов 
имах за теб .
Дадох ти аз 
целият запас .
Нищичко уви 
не ми върна ти .
Чаках , мечтах , 
на края разбрах .
Моята полуда , 
е била заблуда .

ЛУДОСТ НЯКАКВА

                  ЛУДОСТ НЯКАКВА

Възможно ли е ,
в края на двадесети век ,
да си винаги в главата ми ?
На работа съм с теб ,
чертая , ти ми 
водиш ръката .
Смятам с теб , 
ти ме поправяш ,
когато греша .
В къщи готвя ,
ти си с мен .
Пера  и чистя ,
разговарям с теб .
Чета ли книга ,
заедно я четем .
Говорим за това ,
което пише там .
Лягам си , главата ми 
пълна с мисли за теб .
В съня си не те виждам ,
но те чувствам до мен .
Събуждам се с теб ,
гримирам се с теб .
Тръгвам на работа 
и се връщам с теб .
Лудост някаква .
Близо до теб ,
всичко изчезва .
Заравям го  дълбоко ,
за да не изплава
само от дълбините ,
нечакано и незвано .
Защо ?