ПРИКАЗКА СТАРА

            ПРИКАЗКА СТАРА    

Приказка стара ,
за любов и вяра,
за щастие и обич шептя.
Гората ме слуша ,
полето разбира.
Ти не ме чуваш  защо?
В тялото лудо  
кръвта препуска,
пръскат в очите искри.
Всички ги виждат ,
и ме харесват,
ти не ме забелязваш дори!
Какво ли още, 
трябва да сторя ,
жена съм като 
всички жени -
ти да ме видиш , 
мен да харесаш,
тебе да любя  ,кажи ?