ИЗПОВЕД
Любовната мъка далече остана
Стремежът ми към любов отлетя.
Остана ми дарът от ГОСПОДА
който е с мен и сега.
Какво да се прави,
така било писано,
на грешното ми чело.
Останаха стиховете недописани
и новите ,които редя.
Остана стремежът ми към висините.
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда-
да върша добро.
Остана ми още тялото,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него,
за да остави перото ми да твори.
