ОКОЛО МЕН Е ТЪГА
Около мен е тъга ,
плаче душата ми .
Плевели оплитат краката ми ,
пречат ми да вървя .
Боря се с двуличие и злоба .
Безброй интриги ,
не ми дават покой .
Обгражда ме тъмна енергия .
Лепкаво блато е около мен .
Зная как се случи това -
скочих високо
и отидох напред .
Тези дето вървяха с мен ,
не желаеха моето темпо .
Сега , когато съм пред тях ,
не ми го прощават .
Колко сили ми трябват ,
да се задържа на върха ,
борейки се с низостта ?
ГОДИНИ НЕПЛОДНИ СЕ ЗАНИЗАХА
Години неплодни се занизаха ,
вървях в обрасъл коловоз ,
никой ръка не ми подаде ,
останах сама до живот .
Не че не можех и не исках ,
да намеря утъпкан път .
Сили ли нямах ,
или от страх треперех ,
все едно пропуснах ,
мигове на щастие и възход .
Вече е късно , да тръгна
по верният път ,
но с летящ старт мога ,
да прескоча отвъд .
КАКВО СИ МИСЛИТЕ ЗА МЕН
Какво си мислите за мен ?
Мислите , че съм нещастна ?
Преодолях го !
Не живея - някак си ,
не живея – ден подир ден ,
с моят живот сме наясно .
Аз не живея – аз пламтя !
В нещастието намерих пътека .
Пътеката превърнах в път .
Пътят насочих към
стръмният връх ,
по него сега се катеря .
Научих , че и в нещастието
никнат криле ,
че духът не спира
да се възвисява ,
че трябва да вървиш
на горе сам ,
с ръка готова да помага .
Да така е , аз не живея ,
аз пламтя !
КОГАТО Е ПУСТО В ДУШАТА МИ
Когато е пусто
в душата ми ,
не пиша стихове .
Спомням си ,
че веднъж се живее .
Намирам сили ,
да запълня пустотата
и да продължа напред .
Не мога да тлея ,
родена съм да горя .
Потокът на живота ,
не търпи пустота !
Преди да изтлее
тялото ми в пръста ,
ще оставя пътека ,
да помага ,
на някой в беда .
Такъв е смисъла
на живота
на тази земя
- Да оставиш следа !
ТЕЗИ ДНИ МЕ ТЕГЛЯТ НА ВЕЗНИ
Тези дни ме теглят на везни ,
под лупа гледат всичките ми тайни .
Мъже зрели , на служби високи ,
решават кариерата ми .
Какво ли толкова му мислят ?
Те не ме познават дори !
Не ме е страх от работа ,
закани и сплетни .
Не ще ме харесат господата ,
които с пълзене са стигнали ,
заветните висини .
ЛИЧНО
Ти какво си мислиш за мен ?
Мислиш , че съм нещастна ?
Преодолях го !
Аз не живея - някак си ,
не живея - ден подир ден .
С моят живот сме на ясно !
Аз не живея - аз горя !
Живея - за да съградя
и въпреки нещастието –
да се възвися .
КАКВО МЕ ЧАКА
Какво ме чака , никой не знай ,
Дали ще е ад , или ще е рай .
До тук пътят ми не беше лек .
Съдбата ми сложи трънен венец .
С тежък кръст натовари плещите ми .
Какво да се прави - съдба .
Алея от рози да се изпречи пред мен ,
с тези атрибути ще я пресека .
Ето защо , напрегнала мишци ,
се движа само напред .
А розите , ако са ми писани ,
ще вплета в тръненият венец .
ПРИЯТЕЛИ
С тебе бяхме приятели ,
въпреки разликата в годините .
Ти беше на фронта ,
между куршумите и смъртта .
A после , когато
пластовете се обръщаха ,
аз още не бях дошла на света .
Станахме приятели , като
прескочихме събития и времена .
Не познавахме мързела ,
подлостта , пошлостта .
Свързваха ни труда ,
човечността и честта .
Попивах мъдростта
струяща от теб .
Опрели рамена ,
помагахме на хората
и вървяхме напред .
Останахме приятели
до края на земните ти дни .
Сега чувствам
невидимите криле на ангела ,
в който се пресътвори .
