ОРГАНИЗИРАМ МИСЪЛТА СИ ТАКА
Днес работя по-добре от вчера !
Старая се да го постигна .
Това е основата , върху която
организирам всеки нов ден .
Родена съм със свободна воля .
Мислите и делата ми ,
ръководени от волята ,
водят само към едно
– добро за хората и
обкръжаващият ги свят .
Мисълта ми е моето оръжие .
Тя ми помага да живея в мир
със себе си и със света .
ПРОГРАМА
Всеки ден е за писане .
Всеки ден мога да творя .
Заспивам вечер с мисълта ,
че под перото ми
днеска е излязъл стих ,
поема , разказ .
Идеята ми -
да помагам на хората ,
да станат по-добри .
Денят им да е спорен .
Да им дам решение ,
на труден проблем .
Да вдъхна любов
в сърцата !
Да приближа мира
и той да царува ,
вечно на Земята .
Да намеря пътека ,
неизвървяна преди мен ,
която да води ,
до високи върхове -
на духа ,
на разума , на душата .
Водейки хора след мен ,
да сътворим
раят и на Земята .
УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ
Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата свята ,
търсят нови висоти .
Нови и нови миражи ,
мамят очите , духа .
Родени сме със свободна воля
и си избираме съдба .
Дали е най-доброто решение ,
разбираме след това .
После с въздишка прошепваме -
СЪДБА !
АЗ ЖИВЕЯ ТАКА
Аз живея така ,
сякаш стъпвам по жар .
Мами ме високото ,
плаши ме бездната .
Искам от себе си
всичко да дам ,
на хората около мен .
Не чакам награда ,
нито утеха .
Искам злото да намалее ,
а доброто да завладее
всяко човешко сърце .
ИСКАМ
Искам да дам на хората ,
чест от моята чест ,
товар от любов ,
купища красота ,
вселена от желание ,
за работа и живот ,
много , много мечти
и как да се сбъднат
пред техните очи !
Вярвате ми , нали ?
АЗ ЖИВЕЯ ТАКА
Търся нови открития !
Катеря остри върхове !
Към далечните хоризонти ,
духът ми ме зове .
Няма покой сърцето ми ,
иска още от мен .
Как се движат другите ,
си е техен проблем .
В моят коридор темпото ,
го определям аз .
Така е било винаги ,
така е и сега .
Ако някой поиска ,
да му подам ръка ,
мигом се отзовавам
и преди и сега .
ЧОВЕШКО
Не знаеш как да намериш ,
утеха и пътища верни.
Все нещо не ти достига ,
зоват те далечни хоризонти .
Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата жадна ,
търсят нови висоти .
Нови миражи светлеят .
Кой е верният път ?
Този след който
уморен и спокоен ,
в пръстта ще легнеш ,
за да изтлееш .
ПРАШИНКА ЛИТНАЛА
Прашинка литнала
в простора безкраен
над дивни ливади ,
над мирни поля ,
Това ще остане
от мене накрая ,
от моите очи ,
коса и снага .
Толкова горещо
обичам живота ,
красотата , любовта ,
младостта , пролетта .
Дори атом от
мен да остане ,
аз ще живея !
А може би в ангел
ще се превърне ,
светлата ми душа ,
с невидими крила
ще бдя над красотата ,
над доброто
и над любовта .
