Loading...

понеделник, 4 септември 2017 г.

АЗ БЪЛГАРКАТА ВТОРА ЧАСТ


       ОРГАНИЗИРАМ МИСЪЛТА СИ ТАКА    

Днес работя по-добре от вчера !
Старая се да го постигна .
Това е основата , върху която 
организирам всеки нов ден .
Родена съм със свободна воля .
Мислите и делата ми ,
ръководени от волята ,
водят само към едно
– добро за хората и 
обкръжаващият ги свят .
Мисълта ми е моето оръжие .
Тя ми помага да живея в мир 
със себе си и със света .




                           ПРОГРАМА

Всеки ден  е за писане .
Всеки ден мога да творя .
Заспивам вечер с мисълта ,
че под перото ми 
днеска е излязъл стих ,
поема , разказ .
Идеята  ми - 
да помагам на хората ,
да станат по-добри .
Денят им да е спорен .
Да им дам решение ,
на труден проблем .
Да вдъхна любов 
в сърцата !
Да приближа мира 
и той да царува ,
вечно на  Земята .
Да намеря пътека ,
неизвървяна преди мен ,
която да води , 
до високи върхове  -
на духа , 
на разума , на душата .
Водейки хора след мен ,
да сътворим 
раят и на Земята .


             УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата свята ,
търсят нови висоти .
Нови и нови миражи ,
мамят очите , духа .
Родени сме със свободна воля
и си избираме съдба .
Дали е най-доброто решение ,
разбираме след това .
После с въздишка прошепваме -
СЪДБА !

   
              
      АЗ ЖИВЕЯ ТАКА 

Аз живея така , 
сякаш стъпвам по жар .
Мами ме високото ,
плаши ме бездната .
Искам от себе си
всичко да дам ,
на хората около мен .
Не чакам награда ,
нито утеха .
Искам злото да намалее ,
а доброто да завладее
всяко човешко сърце .


      

               ИСКАМ

Искам да дам на хората ,
чест от моята чест ,
товар от любов ,
купища красота ,
вселена от желание ,
за работа и живот ,
много , много мечти
и как  да се сбъднат
пред техните очи !
Вярвате ми , нали ?



   
   АЗ ЖИВЕЯ  ТАКА

Търся нови открития !
Катеря остри върхове !
Към далечните хоризонти ,
духът ми ме зове .
Няма покой сърцето ми ,
иска още от мен .
Как се движат другите ,
си е техен проблем .
В моят коридор темпото ,
го определям аз .
Така е било винаги ,
така е и сега .
Ако някой поиска ,
да му подам ръка ,
мигом се отзовавам
и преди и сега .

         ЧОВЕШКО

Не знаеш как да намериш ,
утеха и пътища верни.
Все нещо не ти достига ,
зоват те далечни хоризонти .
Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата жадна ,
търсят нови висоти .
Нови  миражи светлеят .
Кой е верният път ?
Този след който 
уморен и спокоен ,
в пръстта ще легнеш ,
за да изтлееш .

  

  
            
  ПРАШИНКА ЛИТНАЛА

Прашинка литнала 
в простора безкраен
над дивни ливади , 
над мирни поля ,
Това ще остане 
от мене накрая ,
от моите очи , 
коса и снага .
Толкова горещо 
обичам живота ,
красотата , любовта , 
младостта , пролетта .
Дори атом от 
мен да остане , 
аз ще живея !
А може би в ангел 
ще се превърне ,
светлата ми душа , 
с невидими крила
ще бдя над красотата , 
над доброто 
и над любовта .