понеделник, 4 септември 2017 г.

АЗ БЪЛГАРКАТА ПЪРВА ЧАСТ


                 АЗ    БЪЛГАРКАТА







                              СЛЪНЦЕТО 

Обичам слънцето 
и изгревите чудни ,
с аромат на 
свежест и роса .
Аз чакам будна , 
радвам се и зная ,
че прозорците 
на моята стая ,
цял живот  
ще срещат слънцето
и аз ще съм  зад тях .
Обичам изгревите 
и в мрачни дни ,
слънцето е там ,  
зад облаците и мъглата 
и през зимата , когато , 
се превръща 
в парченце сребро
за да ни връща 
радостта и добрината .
Слънцето ми носи , 
вяра  и сила ,
може би в минал живот ,
негова жрица съм била .
Всеки ден благодаря ,
на БОГ , че очите ми ,
виждат светлината му .




                         СЛЪНЦЕТО

Обичам слънцето и
разговарям  с него  ,
за  различни неща .
Всеки ден  го моля ,
да изпълни моята молба .
С енергията си ,
да помага на хората  ,
да се трудят 
и да вършат ,
само добри  дела .
Да помага на болните 
да оздравяват
а на лекарите 
да им е спорен труда .
Моля слънцето 
да свети на цветята ,
да ни носят красота ,
а заради  рибите във водата 
и за птиците в небесата
му благодаря .
Моля слънцето 
да грее вечно , 
защото  топлината му ,
на  Земята значи живот .
Прекрасно  е ,
че очите ми ,
виждат светлината !
           




            ОЧИТЕ  МИ

Очите с които се радвам ,
очите с които скърбя ,
очите които не мога 
с нищо да заменя !
Моите очи ,
за които се грижа ,
моите прозорци ,
през които
гледам света !



                   МОЯТА СТАЯ

В моята стая има 
малко неща ,
голи стени , 
като голата ми душа .
В прозорецът ѝ 
изгрява слънцето .
Чакам го и 
разговарям с него
през деня .
Вечер го изпращам ,
за да го срещна сутринта .
На сън летя към него
и си нося  светлина .
Денеми я раздавам
 и пламтя .
Населена е с мойте
мисли и мечти .
Моята стая , в която 
мина младостта ,
вече я няма ,
но аз живея  така
и я нося  в душата си 
с мен по света .






   КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ 

Крилете на птиците 
виждам на сън ,
размахани , горди , красиви .
Сънувам се често 
с криле , вместо ръце ,
как се рея в небето щастлива .
Към слънцето се насочвам , 
разпервам криле ,
него искам да стигна .
Сънувам как се 
изпълвам със светлина ,
как цялата засиявам .
После се връщам 
на родната майка земя
и с обич на 
хората я раздавам .

На яве съм 
обикновена жена ,
ръцете ми служат 
за работа ,
но светлината 
от сънищата 
нося в мен
и с обич на хората
 я раздавам !





        СВОБОДЕН ЧОБЕК


Аз съм свободен човек ! 
Приемам живота  ,
без фалш и без грим .
Гледам хората право в очите .

Аз съм свободен човек !
Не падам на колене .
Нямам приятели , които  лаская .

Аз съм свободен човек !
Да поема протегната ръка ,
за мен е дълг и чест .

Аз съм свободен човек !
Освободена съм от злобата ,
от завистта и простотията .

Аз съм свободен човек .
Живея по волята на мисълта си
и от труда на  моите ръце .

Аз съм свободен човек .
Населявам тази част на света ,
която брани мира .