ХАРЕСВА МИ ТАЗИ ПРОГРАМА
Харесва ми начинът,
по който е програмиран
човешкият ум .
Постигаме всичко,
напира енергия,
когато искаме,
да сме полезни ,
когато знаем ,
че някой ни чака ,
обича ни и
ще ни е верен
до край.
КАКВО ПРЕНЕСОХ В ЗРЕЛОСТТА
Остана ми дарът от Господа
Какво да се прави - съдба !
Така било писано ,
на грешното ми чело .
Останаха стиховете недописани
и новите , които редя .
Остана стремежът ми към висините .
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда -
да върша добро .
Остана ми още тялото ,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него ,
за да може
перото ми да твори !
ТРЯБВА ДА МОГА
Ще мога ли сама ,
дълъг път да вървя!
Да намеря моят връх,
на който да стъпя
Ще оставя у дома ,
излишните неща ,
да не ми тежат ,
по пътя ми нагоре .
Бремето на съмнението ,
тъгата и срамежливостта ,
суетата и гордостта ,
условността , че съм жена .
Майчинството ,
най - тежкото бреме ,
да не ми тежи.
Мисълта ми да е светла ,
като слънчевите дни ,
които очаквам .
Себе си да променя ,
да съм здрава и силна ,
около мен да
създам красота
която да ми помага ,
да стигна върха .
ЩЕ МОГА ЛИ САМА
Ще мога ли сама ,
дълъг път да вървя ,
да стигна върха ,
завещан на мен .
Ще го намеря
и ще го изкача ,
щом идва в съня ми
и ме зове .
За далечният път ,
се готвя цял живот .
Ще отхвърля от мен ,
това , което ми тежи -
тленно и нетленно !
Да остане душата ми
чиста , лека , красива ,
светла , борбена
и пълна с вяра ,
че ще успея !
СЪМНЕНИЯТА НА ЖЕНАТА
Дали ще мога да прекъсна ,
робските вериги на плътта ?
Да литна тъй високо ,
да скъсам въжета които ,
ме връзват към дома -
брака, децата , прането ,
тенджерите и малките
дребни неща
Или съм толкова силна ,
че и с тях да се възвися !
ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДЕВИЦА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ
Имам в живота си
невероятна година
Светът блести
с чудни багри,
Дърветата пеят
заедно с птичките,
Дъждовните капки
са сребърни.
Въздухът ухае
на цъфнала липа.
Аз съм безгрижна,
млада и влюбена.
Момчето до мен
е принцът,
от приказките ,
когото чаках.
Влюбен е в мен ,
обича ме безкрайно,
до живот!
Това съм писала
аз на 19 години.
Сигурно е било така.
Принцът отдавна
си е отишъл.
Но до мен има друг ,
който и след
четиридесет години е с мен.
Всичко останало
е даже по красиво,
защото очите ми
умеят да виждат
КРАСОТАТА.
Харесва ми начинът,
по който е програмиран
човешкият ум .
Постигаме всичко,
напира енергия,
когато искаме,
да сме полезни ,
когато знаем ,
че някой ни чака ,
обича ни и
ще ни е верен
до край.
КАКВО ПРЕНЕСОХ В ЗРЕЛОСТТА
Остана ми дарът от Господа
Какво да се прави - съдба !
Така било писано ,
на грешното ми чело .
Останаха стиховете недописани
и новите , които редя .
Остана стремежът ми към висините .
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда -
да върша добро .
Остана ми още тялото ,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него ,
за да може
перото ми да твори !
ТРЯБВА ДА МОГА
Ще мога ли сама ,
дълъг път да вървя!
Да намеря моят връх,
на който да стъпя
Ще оставя у дома ,
излишните неща ,
да не ми тежат ,
по пътя ми нагоре .
Бремето на съмнението ,
тъгата и срамежливостта ,
суетата и гордостта ,
условността , че съм жена .
Майчинството ,
най - тежкото бреме ,
да не ми тежи.
Мисълта ми да е светла ,
като слънчевите дни ,
които очаквам .
Себе си да променя ,
да съм здрава и силна ,
около мен да
създам красота
която да ми помага ,
да стигна върха .
ЩЕ МОГА ЛИ САМА
Ще мога ли сама ,
дълъг път да вървя ,
да стигна върха ,
завещан на мен .
Ще го намеря
и ще го изкача ,
щом идва в съня ми
и ме зове .
За далечният път ,
се готвя цял живот .
Ще отхвърля от мен ,
това , което ми тежи -
тленно и нетленно !
Да остане душата ми
чиста , лека , красива ,
светла , борбена
и пълна с вяра ,
че ще успея !
СЪМНЕНИЯТА НА ЖЕНАТА
Дали ще мога да прекъсна ,
робските вериги на плътта ?
Да литна тъй високо ,
да скъсам въжета които ,
ме връзват към дома -
брака, децата , прането ,
тенджерите и малките
дребни неща
Или съм толкова силна ,
че и с тях да се възвися !
ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДЕВИЦА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ
Имам в живота си
невероятна година
Светът блести
с чудни багри,
Дърветата пеят
заедно с птичките,
Дъждовните капки
са сребърни.
Въздухът ухае
на цъфнала липа.
Аз съм безгрижна,
млада и влюбена.
Момчето до мен
е принцът,
от приказките ,
когото чаках.
Влюбен е в мен ,
обича ме безкрайно,
до живот!
Това съм писала
аз на 19 години.
Сигурно е било така.
Принцът отдавна
си е отишъл.
Но до мен има друг ,
който и след
четиридесет години е с мен.
Всичко останало
е даже по красиво,
защото очите ми
умеят да виждат
КРАСОТАТА.