понеделник, 4 септември 2017 г.

АЗ БЪЛГАРКАТА ПЕТА ЧАСТ

    ХАРЕСВА МИ  ТАЗИ  ПРОГРАМА

Харесва ми начинът,
по който е програмиран 
човешкият ум .
Постигаме  всичко, 
напира енергия,
когато искаме, 
да сме полезни ,
когато знаем ,
че някой ни чака ,
обича  ни и 
ще ни е верен 
до край.


           
  
         КАКВО ПРЕНЕСОХ В ЗРЕЛОСТТА 


Остана ми дарът от Господа
Какво да се прави - съдба !
Така било писано ,
на грешното ми чело .
Останаха стиховете недописани
и новите , които редя .
Остана стремежът ми към висините .
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда -
да върша добро .
Остана ми още тялото ,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него ,
за да може 
перото ми да твори !
    
     
        ТРЯБВА  ДА  МОГА    

Ще мога ли сама , 
дълъг път да вървя!
Да намеря моят връх,
на който да стъпя
Ще оставя у дома ,
излишните неща ,
да не ми тежат ,
по пътя ми нагоре .
Бремето на съмнението ,
тъгата и срамежливостта ,
суетата и  гордостта ,
условността , че съм  жена .
Майчинството , 
най - тежкото бреме ,
да не ми тежи.
Мисълта  ми да е светла ,
като  слънчевите дни ,
които очаквам .
Себе си да променя ,
да съм здрава и силна ,
около мен  да 
създам  красота
която  да ми помага ,
да стигна върха .



     ЩЕ МОГА ЛИ САМА    

Ще мога ли сама ,
дълъг път да вървя ,
да стигна върха ,
завещан на мен .
Ще го намеря
и ще го изкача ,
щом идва в съня ми
и  ме зове .
За далечният  път ,
се готвя цял живот .
Ще отхвърля от мен ,
това  , което ми тежи - 
тленно и нетленно !
Да остане душата ми 
чиста , лека , красива ,
светла , борбена
и пълна с вяра ,
че ще успея !


            СЪМНЕНИЯТА НА ЖЕНАТА

Дали ще мога да прекъсна ,
робските вериги на плътта ?
Да литна тъй високо , 
да скъсам въжета  които ,
ме връзват към дома -
брака, децата ,  прането ,
тенджерите  и малките 
дребни неща 
Или съм толкова силна ,
че и  с тях да се възвися !

ИЗПОВЕД  НА  ЕДНА  ДЕВИЦА  НА  ДЕВЕТНАДЕСЕТ  ГОДИНИ


Имам в живота си 
невероятна година
Светът блести 
с чудни багри,
Дърветата пеят 
заедно с птичките,
Дъждовните капки 
са сребърни.
Въздухът ухае 
на цъфнала липа.
Аз съм  безгрижна, 
млада и влюбена.
Момчето до мен 
е принцът,
от приказките ,
когото чаках.
Влюбен е в мен  ,
обича ме безкрайно,
до живот!
Това съм писала 
аз на 19 години.
Сигурно е било така.
Принцът отдавна 
си е отишъл.
Но до мен има друг ,
който и след 
четиридесет години е с мен.
Всичко останало 
е даже по красиво,
защото очите ми 
умеят да виждат 
КРАСОТАТА.