понеделник, 4 септември 2017 г.

АЗ БЪЛГАРКАТА ШЕСТА ЧАСТ



         КРИЛЕТЕ НА ПТИЦИТЕ 

Крилете на птиците 
виждам на сън,
размахани , горди , красиви .
Сънувам се често 
с криле вместо ръце ,
как летя волна и лека .
Долу остава земята .
като протегната  длан ,
а аз към слънцето летя
за да попия светлината .
Връщам се на земята - сияйна ,
светлина и топлина да донеса 
и на всеки когото срещна ,
с пълни шепи да даря.

                         НЕ ИСКАХ ОТ ТЕБ

Не исках от теб 
ни милост , ни съжаление .
Въздъхнах по младостта .
Потърсих приятелят стар ,
комуто някога подложих рамо .
Да кажем поетично ,
потърсих пролетта .
Изтрил си  всичко , 
от онзи отрязък от време .
Не ,  не  се 
чувствам виновна , 
че ти отнех  ,
от скъпоценното време .

  ДЕНЯТ СИ ОТИДЕ УМОРЕН

Денят си отиде уморен .
Спусна се нощ тъмно чела .
Като отбрулен есенен лист,
отлетя един ден от живота ми.
Легнала мълком в леглото,
чакам да дойде сънят
Питам се всяка вечер,
как да живея така ,
че да видя изпълнена
мойта заветна мечта-
„ Вечен мир на земята ,
забравена дума война“
Колко трябва да работя ?
Как да творя ,
за да стигне мечтата ми
от мен до края на света !

     ОРГАНИЗИРАМ МИСЪЛТА СИ ТАКА 

Днес работя по-добре 
от вчера. 
Мисля го и се мъча 
да го постигна.
Това е основата ,
върху която градя 
всеки нов ден.
Родена съм със 
свободна воля.
Мислите и делата  ми,
ръководени от волята ,
да водят  към едно
–добро за хората и 
обкръжаващият ги свят.
Моето оръжие е мисълта.
Тя ми помага да живея
в мир със себе си 
и със света.


                    ВСЕКИ ИМА СВОИТЕ СЪМНЕНИЯ

Какви терзания , 
каква мъка за това ,
че този стих брилянт , 
бе стъпкан в калта .
Извади го от там ,
дето с години лежи !
Покажи го на света !
Сега поне е лесно това .
Светът ще го оцени .
Ще ти поникнат криле .
Ще се понесеш към вечността ,
нали това е твоята мечта .
Ще виждаш света красив .
Забрави срама  , 
не са те разбрали ,
защото не са били като теб .
Не са били на твоята висота .
Лазели са в калта , 
в която заровиха 
и твоите стихове .
Покажи ги на света !
Днес  е лесно това !




                          КАК ДА ПИША ВСЕКИ ДЕН

Всеки ден да е за писане .
Всеки ден да мога да творя
Да заспивам вечер с мисълта ,
че под перото ми 
днеска е излязъл стих ,
поема или разказ , 
или глава от роман .
Всичко подчинено на идеята ,
да помагам на хората ,
да станат по - добри .
Денят им да е спорен .
Да им дам решение ,
на труден проблем .
Да вдъхна любов в сърцата !
Да приближа мира 
и той да царува ,
завинаги на тази земя
Да намеря пътека ,
неизвървяна преди мен ,
която да води, 
до високи върхове -
на духа , на разума ,
на душата.
Водейки хора след мен ,
да сътворим 
раят и на земята .

       КОГАТО МИ Е ТЪЖНО

Когато ми е тъжно -
светът изглежда сив ,
залезът е прекалено  кървав ,
а изгревът не е красив .

Когато ми е тъжно
обичам самотата ,
отдръпвам се ,
не виждам светлината .

Когато ми е тъжно
не се поглеждам ,
за да не видя ,
посърналото си лице .

Когато изпъдя тъгата
и светът възвърне 
блясъка си в моите очи ,
отново живея 
и дишам с пълни гърди !