ДЕНЯТ СИ ОТИДЕ УМОРЕН
Денят си отиде уморен.
Спусна се нощ тъмно чела .
Като отбрулен есенен лист,
отлетя един ден от живота ми.
Легнала мълком в леглото,
чакам да дойде сънят.
Умът ми буден остава ,
мъчи ме този въпрос..
- Работих ли днес достатъчно ,
да сбъдна моята мечта -
„ Вечен мир на земята ,
забравена дума война “ !
Не съм наследила богатство ,
не успях и да го създам .
Имам борбен дух
и вярвам в мойто перо .
Думите си ще ве я,
като знамена на мира .
Ако хората под тях застанат
вред по цялата земя ,
ще заживеят с моята вяра ,
че е възможен мира !
и от земята ще изчезне
понятието война!
