петък, 4 август 2017 г.

ВСЕКИ ДЕН

             ДЕНЯТ СИ ОТИДЕ УМОРЕН


Денят си отиде уморен.
Спусна се нощ тъмно чела.
Като отбрулен есенен лист,
отлетя един ден от живота ми.
Легнала мълком в леглото,
чакам да дойде сънят.
Питам се всяка вечер,
как да живея така,
че да видя изпълнена
моята заветна мечта-
„ВЕЧЕН МИР НА ЗЕМЯТА
ЗАБРАВЕНА ДУМА ВОЙНА“
Колко трябва да работя?
Как да творя,
за да стигне идеята ми,
ОТ МЕН ДО КРАЯ НА СВЕТА.