САМОАНАЛИЗ СЕГА
Сега ,след трийсет години,
чета моите стихове.
Харесват ми стръвта, чувството
и позицията ,която съм имала.
Дали след трийсет години ,
одобрявам това,
за което съм страдала,
което съм мислила,
как съм отстоявала-
достойнството на жена,
правото - да съм любима,
майка и съпруга
и работата ми като инженер.
Не ,много неща не харесвам,
от висотата на двадесет и първи век.
Имала съм ниско самочувствие,
била съм плаха и нерешителна.
Тогава са били други времена.
Патриархално възпитание.
Приемала съм за генетична даденост,
че жената трябва да се подчинява.
Това е било моето разковниче,
но и на тези около мен,
били сме едно поколение,
възпитавани от баби
родени през деветнайсети век.
Професията ми, знанията ми,
работното ми място
са изисквали твърдост,
решителност , бърза реакция,
С това съм се справяла ,
Но ми е пречел морала в мен
и около мен.
Това са факторите,
които като затворническа верига
са ме спъвали в устрема ми напред.
Тежкото ми семейно положение.
Абсолютно незачитане
на потребностите ми
като жена и съпруга.
Къде съм намерила развръзката.
За всеки тя е различна
За мен идва с второто дете.