неделя, 15 октомври 2017 г.

САМОАНАЛИЗ СЕГА


     САМОАНАЛИЗ СЕГА 

Сега ,след трийсет години,
чета моите стихове.
Харесват ми стръвта, чувството 
и позицията ,която съм имала.
Дали след трийсет години ,
одобрявам това,
за което съм страдала,
което съм мислила,
как съм отстоявала-
достойнството на жена,
правото - да съм любима, 
майка  и съпруга
и работата ми като инженер.
Не ,много неща не харесвам,
от висотата на двадесет и първи век.
Имала съм ниско самочувствие,
била съм  плаха и нерешителна.
Тогава са били други времена.
Патриархално възпитание.
Приемала съм за генетична даденост,
че жената трябва да се подчинява.
Това е било моето разковниче,
но и на тези около мен,
били сме едно поколение,
възпитавани от баби
родени  през деветнайсети век.
Професията ми, знанията ми, 
работното ми място
са изисквали твърдост,
решителност , бърза реакция,
С това съм се справяла ,
Но ми е пречел морала в мен 
и около мен.
Това са факторите,
които като затворническа верига 
са ме спъвали в устрема ми напред.
Тежкото ми семейно положение.
Абсолютно незачитане 
на потребностите ми 
като жена и съпруга.
Къде съм намерила развръзката.
За всеки тя е различна
За мен идва с второто дете.