събота, 2 септември 2017 г.

СБОГУВАНЕ С ИЛЮЗИЯТА

СБОГУВАНЕ С ИЛЮЗИЯТА

Рисувах овразът ти в стихове .
Бях влюбена във тебе до плуд .
Очите ти от кехлибар и звездна нощ ,
ме хвърляха във  трепетна възбуда .

Понякога , безумно устремена ,
си шепнех тихо , ти си мой 
и в  сънища безкрайни ,
причудливи , прегръщах те и 
те целувах в зной .

Най - нежни стихове ти посветих .
Бях преданна в делата и в мечтите .
С нищичко не  ми отвърна ти .
Остана горе , там  във висините .

Виновна ли съм ,че така реши ?
Че не видя в мен любима ?
Край туй което ти дарих ,
ти с безразличие  отмина .

Отива си от мене младостта ,
а с нея свежестта и красотата ,
но в стиховете дето ги редя , 
оставам вечна , влюбена , крилата .