четвъртък, 24 август 2017 г.

В НЯКОИ РЕДКИ УТРИНИ


                В  НЯКОИ РЕДКИ УТРИНИ 

Когато чуя песента на славея
в клоните на цъфналата вишна,
си  мисля за тези,които 
ги няма вече на света.

Имали са времето и тишината,
да слушат на славеят гласа.
Да си спомнят  за минали
и да мечтаят за хубави неща

Славеевата песене е зов за живот,
за красота  , за музика и светлина.
Литнала сутрин в тишината,
тя е вечният вик на младостта.

В  грохота на магистралата,
в забързаният, шумен ден,
нужна ни е  песента на славея,
за да живеем в красотата.