В НЯКОИ РЕДКИ УТРИНИ
Когато чуя песента на славея
в клоните на цъфналата вишна,
си мисля за тези,които
ги няма вече на света.
Имали са времето и тишината,
да слушат на славеят гласа.
Да си спомнят за минали
и да мечтаят за хубави неща
Славеевата песене е зов за живот,
за красота , за музика и светлина.
Литнала сутрин в тишината,
тя е вечният вик на младостта.
В грохота на магистралата,
в забързаният, шумен ден,
нужна ни е песента на славея,
за да живеем в красотата.
