КЪСНА ЕСЕН

             КЪСНА  ЕСЕН 

Навън е мрачно и сиво,
както е редно за есента.
На големи тъжни вълни
вятърът носи листа.
Небето навъсено дебне ,
с оловните си висини.
Току виж заваляло,
а после седмици ще вали.
Хората , намусени   и сърдити,
лошото време корят.
Дъждът е нужен на посевите,
как ,не го разберат?
Въпросът е ясен -
смъртните виждат нещата
само пред своя си нос.
Защо ли да мислят,
те са деца на природата,
а тя като майка ,
се грижи за   тях.