НА ЗАПАД ПУРПУРЪТ ИЗЧЕЗНА
На запад пурпурът изчезна .
Вечерна мантия земята покри ,
по нея трепкат очите ,
на милиони звезди .
На изток пожар се запали
в черното нощно небе ,
не е пожар , луната е ,
показва пълното си лице .
Плахо щурче се обади
захласнато в свойта свирня ,
после хиляди го последваха
и полето заехтя .
Прибират се овцете от паша
вдигайки облаци прах ,
звънът на хлопатарите се смесва
с щурчовата свирня .
Дивна приспивна мелодия
се носи над полета , села ,
почива си низината край Дунава ,
под звездният саван на нощта .
Само луната остава
будна през цялата нощ ,
оглежда се кокетно в Дунава ,
превръща водата в сребро .
Лято е време работно
прибираме богат урожай ,
как да не те обичам ,
мой роден край ?
