четвъртък, 24 август 2017 г.

СЕПТЕМВРИ

   МОЙ СЕПТЕМВРИ     

Мой септември,
натежал от плод,
с непреходна жажда
за родитба , за живот.
Мой септември,
още има цветове по теб,
отчайващо късни и редки.
Те срещат сутрин
слънцето с надежда,
в плод да се претворят.
Мой септември,
с укротено слънце ,
след жарта на лятото
с твоето безветрие и тишина,
в душата си повтарям теб.
Мой септември ,
до зимата ми, 
ми остава,
малко златно време.
Ще поема въздух като теб,
да продължа към старостта.
Мой септември,
остави ме завинаги 
в твоето измерение.