ДЕНЯТ СИ ОТИВА УМОРЕН
Денят си отива уморен .
Спуска се нощ тъмночела .
Още един лист откъснах ,
от календара на моят живот .
Легнала мълком в леглото ,
чакам да дойде сънят .
И ето отново задавам
моят личен въпрос
- Успях ли аз прашинката ,
да сторя голямо добро ?
- Изтрих ли детска сълзица?
- Посях ли ново дърво ?
- Намалих ли поне мъничко злото ,
властващо по света ?
- Ще ми стигне ли времето
да работя да пребъде мира ?
