ДЕНЯТ СИ ОТИДЕ УМОРЕН

           ДЕНЯТ СИ ОТИДЕ  УМОРЕН

Денят си отиде уморен.
Спусна се нощ тъмно чела .
Като отбрулен есенен лист,
отлетя един ден от живота ми.
Легнала мълком в леглото,
чакам да дойде сънят.
Умът ми буден остава ,
мъчи ме този въпрос..
-Работих ли днес достатъчно ,
да сбъдна моята мечта
вечен мир на земята .
забравена дума война !
Не съм наследила богатство ,
не успях и да го създам.
Имам борбен дух 
и вярвам в мойто перо.
Думите си ще вея,
като знамена на мира
Ако хората под тях застанат
вред по цялата земя,
ще заживеят с моята вяра ,
че е възможен мира
и от земята ще изчезне
понятието война!