ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ
Слушам сутрин песента на славея,
литнала високо в синьото небе.
Тя посреща сутрин слънцето
и радва всичко, около мен.
Аз обичам песента на славея,
трелите, извивките, омайните ѝ звуци.
Птичко моя, твойта дивна песен,
можеш ли изпя ако си в плен?
Птичко, невиждана някъде в клоните,
как извиваш ясният си глас?
Ако нужна е на тебе само - тази песен,
как успяваш да омаеш с нея и света?
Бедна и несъвършена е речта човешка,
за да опише твоят глас,
благодаря ти ,че сутрин тръгвам
на работа, с магията на твоят глас,
дава ми сила, красота, вдъхновение.
Благодаря ти птичко,
че живеем заедно ,
на този свят.
