В НЯКОИ РЕДКИ УТРИНИ
Когато рядко сутрин ,
успявам да чуя ,
песента на славея ,
в клоните на цъфналата вишна ,
си мисля за тези ,
които отдавна са си отишли
от този свят .
Имали са време и тишина ,
да слушат на славеят гласа ,
да си спомнят за минали
и да мечтаят за бъдещи
красиви неща .
Славеевата песен
е зов за живот ,
за красота и поезия ,
за музика и светлина .
Литнала сутрин в тишината ,
тя е вечният вик на младостта .
С този грохот на магистралата ,
в забързаният шумен ден ,
не чуваме песента на славея ,
забравяме за същността си ,
всеки да е горд ,че е човек !
