ВЪЛНУВАМ СЕ СЪМНЯВАМ СЕ ГРЕША
ЗАПИСВАМ ГО В СТИХОВЕ , ОСТАВЯМ ГО НА ХОРАТА ,
ЗА ДА ИМ СПЕСТЯ ВРЕМЕ И РАЗОЧАРОВАНИЕ .
ДА НОСЯТ ЛЕКО КРЪСТА ВЪРХУ ПЛЕЩИТЕ СИ
АЗ МИСЛЯ И ЖИВЕЯ СПОРЕД ВОЛЯТА СИ
ЩЕ МОГА ЛИ САМА
Ще мога ли сама ,
далечен път да вървя ,
да стигна върха ,
завещан на мен .
Трябва да го намеря
и да го изкача ,
щом идва в съня ми
и щом ме зове .
За далечният път ,
се готвя цял живот .
Все го отлагам ,
заради житейският дълг .
Дошло е време
да отхвърля от мен ,
всичко, което ми тежи -
тленно и нетленно !
Да остане душата ми
чиста , лека , красива ,
светла , борбена
и пълна с вяра ,
че ще успея !
