понеделник, 24 юли 2017 г.

УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

              
          ВЪЛНУВАМ СЕ      СЪМНЯВАМ СЕ      ГРЕША

ЗАПИСВАМ ГО  В СТИХОВЕ  , ОСТАВЯМ ГО НА ХОРАТА ,
            
ЗА  ДА  ИМ СПЕСТЯ    ВРЕМЕ И  РАЗОЧАРОВАНИЕ  .

ДА  НОСЯТ    ЛЕКО  КРЪСТА  ВЪРХУ  ПЛЕЩИТЕ  СИ

АЗ МИСЛЯ    И   ЖИВЕЯ   СПОРЕД     ВОЛЯТА       СИ

           УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ

Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата свята ,
търсят незнайни висоти .
Нови и нови миражи ,
мамят очите , духа .
Родени сме със свободна воля
и си избираме съдба .
Дали е най-доброто решение ,
разбираме след това .
После с въздишка прошепваме -

СЪДБА !