ВЪЛНУВАМ СЕ СЪМНЯВАМ СЕ ГРЕША
ЗАПИСВАМ ГО В СТИХОВЕ , ОСТАВЯМ ГО НА ХОРАТА ,
ЗА ДА ИМ СПЕСТЯ ВРЕМЕ И РАЗОЧАРОВАНИЕ .
ДА НОСЯТ ЛЕКО КРЪСТА ВЪРХУ ПЛЕЩИТЕ СИ
АЗ МИСЛЯ И ЖИВЕЯ СПОРЕД ВОЛЯТА СИ
УКРОТЕНО СЪРЦЕТО НЕ МОЖЕ
Укротено сърцето не може ,
в стар коловоз да върви .
Тялото смъртно , душата свята ,
търсят незнайни висоти .
Нови и нови миражи ,
мамят очите , духа .
Родени сме със свободна воля
и си избираме съдба .
Дали е най-доброто решение ,
разбираме след това .
После с въздишка прошепваме -
СЪДБА !
