ОРИС
Живеем с тебе разделени ,
от девет царства и земи .
Забили върхове в небето ,
делят ни девет планини .
Девет черни пропасти ,
зейнали навяват страх .
Не ще ни стигнат девет живота ,
да се преборим със тях .
Влюбена душа поетична ,
редила е тези слова .
Отдавна си е отишла ,
останала е песента .
Шепне я тъжният вятър ,
в сухите листа на есента .
Тежко му който обикне ,
навършил много лета .
