четвъртък, 19 октомври 2017 г.

РЯДКО , ТОЛКОВА РЯДКО



                     РЯДКО  , ТОЛКОВА РЯДКО

Рядко, толкова рядко 
оставаме с тебе сами.
Гледаме се мълком в очите
Или говорейки с трепет,
своите устни следим.
От погледа паднал 
върху моето тяло,
прозира мъжки повик, 
желание, страст,
а изведнъж, когато замлъкнем ,
зная, крещят чувствата в нас!
Понякога огнено,
като магнит ме привлича ,
стройната ти снага.
Понякога  ти ме причакваш,
зная и при теб е така.
Странна и знойна
 е любовта на август ,
на нашето късно лято.
По- рано да беше дошла,
можеше и плод да роди.