СЛЕД МНОГО ГОДИНИ
След много години
пак е септември
и пак съм сама .
Чета и препрочитам
моите стихове ,
писани за любовта .
Сега съм зряла ,
а може би стара ,
но в сърцето ми е май .
Радвам се , че съм успяла
да го запазя до край .
Гледам света с ведри ,
засмени очи .
Забравих , че не ме обичаш ,
светът и без теб е красив .
Светът е прекрасен ,
хората също ,
дори без твоите очи .
Слава на Бога ,
че се преместих ,
старите чувства
оставих далеч .
Стой си затворен ,
в твоята черупка ,
самотен и горд ,
Изсъхнал пън
няма фиданки ,
сам се обрича
на смърт .
