УМОРА

            УМОРА

Когато умората 
тегне в клепачите
и те непослушно ,
падат сами .
Когато главата ,
сякаш отсечена
от моите рамене 
пада сама ,
Когато ръцете ми , 
изтръпнали от работа ,
не стоят на рамената ,
а падат сами
Когато краката ми , 
надути , треперещи ,
от напрегнатият ден , 
падат сами 
и идва сънят да ги 
успокои и възроди ,
не ме карай да чакам. 
Ела в постелята и ти !
И утре е ден
Ще успеем да свършим 
всички неща .
Ела , защото моето тяло ,
не ми се подчинява ,
ела и ми помогни !
Дай ми от твоята сила ,
защото с теб сме едно тяло ,
забрави ли ?