СЕМЕЙНА ИЗПОВЕД
На запад пурпурът преля във сивочерно ,
вечерна мантия земята покри ,
звезди блещукат безумно далече ,
пращат ни поздрав , но ти замълчи !
Някъде на исток , пламна небето ,
пожар ли нейде гори ?
Луната изгрява червена , огромна ,
за нас изгрява , но ти замълчи !
Щурче засвири вечната песен ,
тъжовна , нежна , единствена .
За нас засвири щурчето унесено ,
слушай го, не говори , замълчи !
Да влезем в къщи , на масата чакат ни ,
вечерята сложена и нашто дете ,
усмихни се мили, само както ти можеш ,
но пак замълчи , не ми говори !
Постеля разстлах ти , хладна и бяла ,
орисах я с жажда за ласки , любов ,
не не мълчи, говори , говори ми ,
че все така свята , ще е нашта любов !
