ЕДИНСТВЕНИЯТ
Морето е сиво - черно .
Вълните идват към брега .
Мачкат го и го галят .
Любят го и го мамят .
Сриват го и го оформят .
Чакат да го прегърнат .
После си отиват
и отново връхлитат .
Стъпките ми отмиват .
Мене сякаш изпиват .
Кратък миг ,
а копира вечността .
Била е тук ,
няма я вече сега .
Няма по брега ,
едничка моя следа .
Мисля само за теб ,
за нашата любов голяма ,
еднакво нужна за двама .
Аз съм лъх , ти си дъх .
Аз съм жар , с теб сме пожар .
И тук , при вечността на вълните ,
се чувствам песъчинка и зная ,
че теб ще обичам до края ,
единствено тебе в безкрая .
