ВЯТЪРЪТ ЯРОСТНО БРУЛИ
Вятърът яростно брули ,
жълтите листа на есента .
И той е като мен ,
самотен и несретен ,
каква по тъжна гледка от това ?
Отиде си от мене любовта .
Затворих моята черупка .
Оплаквам самотата с дни .
Не пущам вече никой тука ,
оставаме с мъката сами .
Ще ближа раните до пролетта ,
но там , сред цъфналите люляци ,
ме чакат радост, слънце , топлина.
Не съм аз просто оптимист ,
казано е още от предтечи ,
тъжното с хубавото за ръка върви ,
във вечността са неразделни .
