ТЕЛЕФОНЪТ ДОЧАКА ТВОЯТ ГЛАС

                    
 ТЕЛЕФОНЪТ ДОЧАКА ТВОЯТ ГЛАС 

Телефонът дочака твоят глас .
Беше обикновено , нищо различно .
Говорихме дълго за разни неща .
Делникът беше героят .
Нищо парещо и шеметно .
Делникът убива и 
най – възвишеното чувство .
Изкуство е да си възвишен .
Но !
За да се обадиш някому ,
да чуеш  неговият глас ,
значи ти е нужен .
Да дадеш или приемеш топлина .
Да те разберат или да разбереш .
Да успокоиш , или да те успокоят .
Може би това са чувствата ,
които винаги са с нас.
В делника се точи 
нишката на времето ,
в делника протича 
нашият живот .
От нас зависи как 
ще го красим ,
за да живеем 
като в празник .
Да намираш 
красотата в делника ,
да я наричаш 
с точните ѝ думи ,
това е изкуство  ,
това е щастие !