вторник, 29 август 2017 г.

РЯДКО ТОЛКОВА РЯДКО


              РЯДКО  ТОЛКОВА РЯДКО 

Рядко, толкова рядко ,
оставаме с тебе сами .
Гледаме се мълком в очите ,
или говорейки с трепет ,
своите устни следим .
От погледа паднал 
върху моето тяло ,
прозира мъжки повик , 
желание , страст ,
а изведнъж , когато 
замлъкнем и двамата ,
зная , крещят чувствата в нас .
Понякога огнено ,
като магнит ме привлича
стройната ти снага .
Понякога и ти ме причакваш ,
зная и при теб е така .
Странна и знойна 
е любовта на август ,
на нашето късно лято уви ,
по рано да беше дошла ,
можеше и плод да роди .