ВРЕМЕТО И ЛЮБОВТА
Сънувах сън .
Разказвах на раят , на небето и
вселената , че съм щастлива .
Изправи се в съня ми срещу
мене мощна сила .
Не виждах очертания .
Не знаех чий е гласът .
Ехтеше като гръмотевица в лятна буря ,
присветваха светкавици далечни .
Кръвта ми се смрази от страх .
Аз виждах в прекрасният си сън ,
че докато говорех ,небето раят и
вселената , ми се усмихваха .
Коя бе тази сила , която беше против мен ?
Аз съм времето , господарят !
Твоето време е вече изтекло !
Сложи пред очите ми писъчен часовник ,
празен в горната част
Събудих се хълцаайки ,
истощена и тръпнеща .
Разказах съня си на моят любим .
Той отговори
-Аз ще говоря с времето
-Слушай време , ти не си БОГ .
-Само той е велик !
-Той е над теб и над мен !
-Само той може да ни призове !
-Ти нямаш тяло , нито душа , нито сърце !
-Ти си само един глас .
-Затова ни остави !
-Сърцата ни са от бога !
-Нека той да реши !
-Ти просто си върви !
Времето изфуча
-Да по - велика от мен ,
е само любовта !
