ИЗПОВЕД
Любовната мъка далече остана .
Стремежът ми към любов отлетя .
Остана ми дарът от ГОСПОДА ,
който е с мен и сега .
Какво да се прави ,
така било писано ,
на грешното ми чело .
Останаха стиховете недописани
и новите , които редя .
Остана стремежът ми към висините .
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда -
да върша добро .
Остана ми още тялото ,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него ,
за да остави перото ми да твори .
